Сандра Браун - Свидетелката

И точно така попаднаха на онзи черен път, където съдбата бе изпречила падналото дърво. Решението да се отклони от предварително набелязания път беше коствало живота на Рути Фордхам. Телефонът им беше свързан само с полицейския и затова не можеше да се обади в отдела в Колумбия. Самото полицейско радио беше претоварено от обаждания, свързани с катастрофата, затова той реши да не обърква допълнително нещата, като си послужи с техния канал.

Щом излязоха от междущатската магистрала, той възнамеряваше да спре и да използва телефонен автомат. Но такива нямаше по селските пътища.

Колко ли време са ги чакали в Колумбия, преди да ги обявят в бюлетина за изчезнали? Хората на Джим сигурно ги бяха проследили поне до онази болница в Стефансвил. Вероятно бяха открили и тялото на мисис Фордхам. Дали е имала семейство? — питаше се Джон. Заради нещастното решение колежката му бе загинала безсмислено. Още една смърт на сметката на Джон Макграт.

Какво, по дяволите, си мислеше? Докторът, разбира се, е отбелязал нараняванията му, но това е било всичко, което е могъл да знае.

По дяволите! Кендъл Бърнууд е била много хитра. Мислейки сега за престоя в болницата, Джон разбра, че тя не е оставила никакви следи. Нищо, за което да се хванат, за да ги проследят. За всеки, който би разследвал тяхното изчезване ще изглежда, че той, Кендъл и бебето са се изпарили във въздуха.

Сега забеляза, че тя бе спряла да тананика песничката. Чу, че но водопроводните тръби в стената тече вода и разбра, че е пуснала душа. Имаше на разположение само няколко минути преди да открие, че се е събудил.

Какъв гениален удар да го обяви за свой съпруг! Така бе получила възможност да говори от негово име, докато той не е бил в състояние. Но след като бе изрекла лъжата, тя бе принудена да продължи. И с това се бе справила хитро.

Всичките й отговори почиваха на истината. Всичко, което му бе разказвала за сватбения им ден и нощ, неговата история. Всичко почиваше на действителни факти. Освен, че тя му разказваше брачния си живот с Мат Бърнууд. Като се придържаше към истината, вместо да измисля друга история, тя не би могла да бъде разкрита лесно. Умно. Използваше и собственото му име, за да не направи случайно грешка. Изключително находчива.

Толкова умна, че Джон започна да се нита дали и последната нощ не е била още една лъжа.

Последната нощ кошмарът го събуди отново. Не беше толкова ужасен като предишните, но го бе разтърсил така, че той се разсъни изведнъж. Неспокоен и разгорещен, той се освободи от влажната, полепнала завивка и седна.

Мястото на Кендъл от другата страна на леглото беше празно, но това не го обезпокои. Тя често ставаше през нощта, за да нагледа бебето. Притежаваше онази инстинктивна, майчинска чувствителност, която й съобщаваше кога детето има нужда от нея. Понякога тя дори предугаждаше, което не преставаше да го учудва.

Пъхна под мишниците си патериците и закуцука по коридора към другата спалня. Креватчето беше празно. Стаята — също. Изпита пораженско чувство на тревога и съжаление. Избягала ли беше? Целият ден беше необичайно тиха и унила. Дали е подготвяла друго бягство?

Той се завъртя обратно и почти се затича с патериците към всекидневната, където спря толкова внезапно, че почти се просна на земята.

Стаята беше тъмна. Осветяваше се само от лунната светлина, която струеше през прозрачните завеси на отворения прозорец. Те се вееха като платна от лекия ветрец. Сигурно това бе искала да постигне Кендъл.

Тя седеше на люлеещия се стол с Кевин в ръце. Презрамката на нощницата й бе свалена, за да го храни. Мъничката му устичка се бе вкопчила в зърното й, а кръглите му бузки се надуваха и спадаха като мехче, след което се успокояваха отново.

И двамата спяха.

Сега, като хвърли поглед назад, Джон призна, че наслаждението, с което я бе съзерцавал беше неуместно, грубо нахлуване в личния й живот, но просто не можеше да се насили да се отдалечи и тихо да се върне в спалнята. Страстта го приковаваше.

Дори отвратително подстриганата й коса не разваляше прекрасната картина, която представляваха. Главата й почиваше на гърба на стола; осветената от лунната светлина извивка на шията и малката вдлъбнатина в основата й; цепката между гърдите й мистериозно потъваше в сянка. Искаше му се да се плъзне в тази омайваща долина. Представи си как докосва страната си там и това предизвика вълна от толкова силно желание, че неволно изпъшка.