Сандра Браун - Свидетелката

Дали ще е жив да я види? — питаше се той.

— Поне Руги Фордхам е с нас — каза той, като се опитваше да гледа от добрата страна, ако изобщо имаше такава. — Изглежда, се разбира добре и с двамата.

— Тя ще спи с мисис Бърнууд и бебето. Теб сме уредили в съседна стая, със свързваща помежду врата и в двата мотела.

Джон погледна маршрута.

— Страхувам се от всяка миля. Мислиш ли, че е в състояние да направи някоя лудост?

— Например да избяга, искаш да кажеш?

— Изплашена е, Джим.

Пепърдайн се усмихна.

— Не можа да устоиш, нали? Анализирал си я въпреки всичко.

— Нямаше нужда да я анализирам. И слепият би видял, че е изплашена до смърт.

— Тя няма да отиде никъде без детето си. За нея би било немислимо трудно да се справи с теб и мисис Фордхам и да избяга, докато е с бебе, което кърми.

— Вероятно си прав, но дамата си има особености. И има още нещо, което трябва да знаеш. Тя лъже.

— Лъже? — повтори със смях Пепърдайн. — Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа — каза иронично Джон, — че си измисля истории.

— Да не мислиш, че е измислила…

— Не. Тя казва истината за Братството. Доказателствата, до които си се добрал го потвърждават. Но мисис Бърнууд държи картите много близо до гърдите си. Има нещо, което премълчава. Има нотки на фалшивост и неискреност.

— Тя е адвокат.

Спонтанният отговор на Пепърдайн предизвика кикот в агента, който работеше на принтера на компютъра в другия край на стаята. Пепърдайн се обърна към него.

— Откри ли вече нещо?

— Нищо.

Пепърдайн обясни на Джон:

— Правим рутинна проверка около нея, въпреки че тя изглежда честна. Според справката за делата й — спечелени и загубени, тя е била ловък обществен защитник и доста е изтормозила старомодната съдебна система в Проспър. Знаейки сега онова, което е разбрала тогава за известните личности, трябва да е била много жилава, за да е читава до днес.

— Е, какъв е проблемът? — попита Джон, кимайки към компютъра, за който знаеше, че е включен към многобройни национални и международни информационни мрежи.

— Очевидно има вирус в системата ни. Данните, които получаваме са пълна безсмислица. Опитваме се да го очистим от вируса.

— Обадете ми се, когато откриете нещо.

Джим се изкиска.

— Доктор Макграт е любопитен да узнае нещо повече за нея, за пружинките, които я карат да действа, а?

— Няма защо да се подиграваш, Джим — каза Джон, когато той се обърна, за да излезе. — Старите навици трудно се разрушават, това е.

— Можеш да се върнеш на работа, когато пожелаеш. Бих предпочел да работиш извън моя отдел.

Пепърдайн беше сериозен и Джон бе благодарен на стария си колега за гласуваното доверие, но отговорът му беше все още „не“.

— Твърде голямо напрежение. Сегашната ми работа е по-малко напрегната.

След това погледна към пътната карта, очерта пътя им от Тексас до Южна Каролина и допълни мрачно.

— Досега.

Спомените на Джон стигнаха до сутринта на злополуката. Когато излязоха от Бирмингам, той беше изнервен и нетърпелив да се освободи от мис Бърнууд и бебето й. Смяташе, че ще стигнат столицата на Южна Каролина около залез слънце. Веднага щом закусиха в кафето на мотела, той ги поведе към колата. Ръмеше кротко.

Колкото по на изток отиваха, толкова по-силен ставаше дъждът. Около обед нервите му се бяха изпънали до краен предел. Раменете го боляха от постоянното стискане на волана. Ругаеше на ум тировете с ремаркета, които го задминаваха със скорост, която той намираше за опасна, макар и на междущатска магистрала. Сигурно някой от шофьорите на камиони някъде напред бе направил нещо.

Джон веднага забеляза, че трафикът забави скоростта по всички ленти на платното. Постепенно тя спадна до влачене.

Той повиши звука на полицейското радио, с което бе снабдена колата и се заслуша с растящо нетърпение в разговорите между полицаите за голямата катастрофа, причинила задръстването.

Катастрофата, в която бяха пострадали няколко коли, беше в резултат на отвратителното време, което продължаваше да излива дъжд в цялата югоизточна област, причинявайки локални наводнения и други щети.

Според грубите изчисления на Джон, катастрофата бе станала мили пред тях. Трафикът бе спрян, за да могат колите от бърза и пътна помощ да стигнат до местопроизшествието. Но както съчувстваше на пострадалите хора, така и се дразнеше от закъснението.

Рути Фордхам седеше на предната седалка до него. Той й подаде картата и я помоли да потърси алтернативен път, който биха могли да вземат. Има един, му каза тя, но той ще ги отклони от посоката. Той реши, че е по-добре да шофира няколко допълнителни мили, отколкото да стои и да чака. Насочи се към близкото отклонение.