Сандра Браун - Свидетелката

Когато се качиха на борда на самолета в Денвър, Джон изпита някакво предчувствие за катастрофа. Като че ли нещо го предупреждаваше, че пътуването е обречено.

Сега, седмици по-късно, лежейки в леглото, което споделяше със затворничката си, със счупен крак незаздравяла рана на главата, току що възвърнал паметта си, той не попита имало ли е изобщо нещо, което би могъл да направи, за да промени хода на събитията.

Не би могъл да ги спре да не се качат на самолета. Пепърдайн би го помислил наистина за луд, ако го дръпнеше настрана и му кажеше, че планът му не е добър и че вътрешният му инстинкт го кара да обмисли отново ситуацията и да предложи друг вариант за пътуване.

Пепърдайн оставаше в Далас, а Джон заедно с партньорката си Рути Фордхам, приятна испанка с меко произношение, трябваше да полетят с мисис Барнууд и детето й от Роули 8 8 Столица на Северна Каролина — Б.пр. до Дъръм: и там да се прехвърлят на самолет за Колумбия.

Такъв беше маршрутът. Съдбата се намеси.

Малко след като излетяха от Денвър, Кендъл започна да чувства болки в ушите. Полицай Фордхам съобщи за неразположението й на стюардесата, която я успокои, че щом самолетът достигне определената за полета височина, болката ще утихне. Не утихна.

По време на полета от час и четирийсет минути, тя беше в агония. Усетило страданията на майка си, бебето се размърда и заплака. Седнал до тях през пътеката, Джон се хвана за дръжките на седалката и се замоли детето да спре да пищи. Но колкото повече се молеше Джон, толкова по-високо виеше бебето.

— Може би трябва да си поръчаш напитка — посъветва го Пепърдайн, когато забеляза капчици пот на челото на Джон.

— Изпълнявам служебни задължения.

— Наруши ги. Позеленял си.

— Добре съм. — Не беше, но се съсредоточи върху един от нитовете на тавана на самолета и се опита да се изключи от плача на бебето.

Придвижването им по пистата до мястото за свързване с изхода към летището, отне почти толкова време, колкото и самият полет. Когато най-накрая самолетът спря, Джон разбута с лакти заобикалящите го пътници и забърза по-скоро да излезе от самолета. Веднага щом минаха през ръкава, полицай Фордхам побутна енергично Кендъл в най-близката женска тоалетна. Пепърдайн остана да се грижи за бебето и изглеждаше неловко в новата си роля на бавачка. Във всяко друго време Джон би се присмял на ергенската несръчност на приятеля си. Сега не можеше да събере сили за усмивка или закачка.

— Онзи неин съпруг какво представлява? — попита той. Въобще не го интересуваше, но трябваше да говори за нещо, за да не обръща внимание на бебето в ръцете на Пепърдайн.

— Не съм имал още удоволствието да го срещна. — Бебето бе спряло да плаче. Пепърдайн страхливо го люлееше. — От онова, което съм научил. Мат Бърнууд е известен тип бял супермен с класически костюм и жилетка. Красив, красноречив, образован и култивиран. Но едновременно с това е експерт по оръжия, старомоден и адски фанатик. Вярва, че баща му носи Господ в малкото си джобче. Каже ли му Гиб „скочи“, той пита колко високо. — Спря малко преди да продължи. — Всеки, който им се изпречи на пътя, трябва да се счита мъртъв.

Джон го изгледа проницателно.

— Тя е права, Джон — каза Пепърдайн, отгатвайки мисълта на приятеля си. — Спукана й е работата, ако те, или някой от техните приятелчета, се приближи към нея.

— Значи работата съвсем не е за бавачка.

— Съвсем не. Двамата Бърнууд може да са зад решетките, но пипалата им са дълги. За някои — може би за повечето — вероятно не знаем все още.

— Господи.

— Не трябва да я изпускаш от поглед. Бъди подозрителен към всеки.

Няколко минути по-късно жените се приближиха към тях. Кендъл пое бебето от Пепърдайн. Полицай Фордхам съобщи новината, която промени хода на събитията.

— Мисис Бърнууд не може да се качи на друг самолет, докато не се консултира с лекар за ушите си.

— Наскоро имах алергични проблеми — обясни Кендъл. — Налягането в кабината е сигурно причина за тези мъчителни болки.

Пепърдайн прехвърли оплакването към Джон.

— Отнася се за теб.

Макграт се обърна към нея, за първи път се поглеждаха право в очите. Не можеше да каже защо бе избягвал да я погледне отблизо по-рано. Може би от страх, че ще види нещо, на което няма да знае как да реагира.

Лайза бе изчезнала. Докато той бе изпълнявал задачи, тя се бе пренесла, като бе взела всичките си лични вещи и някои от неговите. Не бе оставила нито бележка, нито телефонен номер, нито новия си адрес. Нищо. Край. Съжаляваше само, че нямаше как да й каже, че въобще не му липсва. След напускането й той се бе радвал на уединението си. За известно време бе изхвърлил жените от живота си.