Сандра Браун - Свидетелката

— Пребледняла си, Кендъл. Добре ли си?

— Чувствам се малко неразположена.

— Да се надяваме ли, че това е сутрешно гадене?

— За съжаление, не — отвърна тя тъжно.

Разочарованието му бе равно на нейното. Изпълнен с желание да имат дете, той й бе обещал всичко, каквото ще й бъде необходимо — прислужници, бавачка — въпреки, че бе уверена, че спокойно би могла да съчетае кариерата с майчинството.

Не употребяваше никакви предпазни средства, но за тяхно разочарование тялото й показваше всеки месец, че не е бременна.

Мисълта й се върна в настоящето.

— Не съм очаквала, че изглеждат толкова беззащитни и… голи — завърши тя неубедително, посочвайки към животните.

— Те не растат така — каза Мат, като неуспешно се опитваше да прикрие смеха си. — Отглеждат ги тук и ги убиват, обикновено с куршум в главата. Промушва се артерията и кръвта им изтича. След това кожите се накисват във вряла вода и четината се остъргва. Всичко това отнема време и затова плащаме на хора, които да го направят. Главно планинци. За да свършат мръсната работа те получават няколко долара, остатъците и главите.

Кендъл почувства, че краката й омекват.

— Главите?

— Правят пача от тях.

— Мат!

Двамата се обърнаха и видяха Гиб, застанал близо до два от увисналите трупове. Облечен подобно на Мат, той му правеше знаци да отиде при него.

— Идвам, татко. — Мат погледна загрижено към Кендъл. — Сигурна ли си, че си добре?

— Нищо ми няма. Това е, защото за първи път виждам такова нещо.

— Кендъл, това не е толкова ужасно, колкото ти се струва. Дори малките деца изпитват удоволствие.

— О, ужасно вълнуващо. — Те с Гиб искаха да й доставят удоволствие и тя не желаеше да изглежда като неблагодарница. — Мисля, че все пак ми е необходимо малко време, за да свикна.

— Матю!

— Веднага идвам, татко.

Мат я целуна бързо и се втурна към баща си. Кендъл задиша с отворена уста, за да предотврати повръщането. Поемаше дълбоко въздух и след това го издишваше бавно. Въздухът тук бе по-рядък, отколкото в града. Необходим й беше малко повече кислород, това беше всичко.

Мат се обърна назад към нея. Тя успя да събере сили, за да махне весело и да се усмихне окуражително. Видя, че Гиб подава на Мат нож с дълго, широко острие. След това Гиб хвана трупа на едно от прасетата, а Мат с острието на ножа прободе врата и го завъртя в кръг, прерязвайки мускулите и тъканта чак до гръбнака. След това върна ножа на баща си, хвана главата с двете си ръце и я завъртя силно.

Кендъл припадна, когато видя да пада откъснатата глава.

Усети подигравателните погледи на всички енориаши, докато вървеше по пътеката към третия ред пейки, където тя, Мат и Гиб сядаха всяка неделна сутрин.

Щом седна, отвори програмата и се престори, че чете, за да си спести неудобството да среща снизходителните погледи на мъжете и презрителните на жените, които без съмнение я мислеха за „срамежлива мимоза“. Искаше й се да им изкрещи:

— Никога до сега не съм припадала!

Тя, разбира се, не извика, но не можеше да прикрие вълнението си от Мат. Той се наведе към нея и прошепна:

— Успокой се, Кендъл.

— Не мога. Всички знаят за случката вчера сутринта.

За свой срам тя бе дошла в съзнание в леглото на пикапа на Гиб, сред тълпа хора, наведени над нея, които я потупваха по бузите, разтриваха ръцете й и коментираха нейната деликатност.

— Изпадаш в параноя — каза Мат. — А дори и да се е разчуло, че си припаднала, какво от това?

— Чувствам се неловко!

— Няма основания да се чувстваш така. Една типично женска реакция спрямо такава натуралистична сцена. Между другото, ти ми даде шанс да възстановя имиджа си. Проявих се като герой-спасител, защото те занесох на ръце до колата и се погрижих за теб. — Той се усмихна. — Много си мила, когато си безпомощна.

Тя би могла да поспори, че мила и безпомощна не са думи, вдъхващи доверие към обществен защитник, но не й се искаше да разваля красотата на мига. Влюбеното му изражение й напомни деня на сватбата им и я стопли. Тя промъкна ръката си в неговата, когато ги помолиха да станат за молитвата.

След като преминаха през пеенето на химните, съобщенията и събирането на пожертвуванията, енориашите седнаха, за да изслушат проповедта. Кендъл се бе опитала да измоли да не присъства тази сутрин и то не само заради вчерашния си позор. Бърнууд бяха членове на тази независима протестантска църква от години, но тя смяташе никога повече да не я посещава. Пасторът изобщо не й харесваше.