Сандра Браун - Свидетелката

Той не отвърна на помирителната усмивка.

— Ти ме изложи пред всички.

— О, моля те!

— Е, добре, не беше ли така? Унизи ме публично.

Тя се обърна към Гиб и каза като в оправдание:

— Съвсем не беше така.

— Говорите така, сякаш е било цял спектакъл.

— Съвсем не беше толкова сензационно, както Мат го представя.

— Дабни мисли, че е било сензация.

— Дабни? Ти си говорил с него за това?

Гиб кимна.

— Дойде в магазина късно след обед и ми разказа неговата версия.

— Която сигурна съм, ме изкарва главният виновник. — Кендъл гневно дръпна стола си и стана от масата. Беше се надявала, че като покани Гиб на вечеря, ще се помири с Мат, чиято гордост бе смъртоносно ранена, защото не го беше оставила да я защити.

Вместо това, всичко се обърна срещу нея. Тя оставаше сама и без подкрепа. Гиб не бе казал нищо критично, но тя прочете мълчаливото порицание по израза на лицето му.

— Не беше чак такъв спектакъл, какъвто би бил, ако Мат и братята Крук се бяха хвърлили в юмручен бой. — Обърна се към съпруга си, за да добави: — Не съм се опитвала да ти попреча, Мат. Исках само да предотвратя по-голяма злополука.

Той продължаваше да гледа начумерено.

— Не мога да кажа, че ми достави удоволствие да чуя, че синът ми и снаха ми са се забъркали с бялата измет, каквато са Крук, по каквато и да е причина — каза Гиб.

— Те са приятели на Кендъл, а не мои — измърмори Мат.

Кендъл се подпря на бюфета и бавно преброи до десет. Когато се почувства достатъчно спокойна, за да говори, тя започна:

— Те не са мои приятели, Мат. Били Джо беше мой клиент. Според Конституцията на Съединените щати, всеки, включително и Били Джо Крук, има право на законна защита. Ако не греша, Проспър все още спазва Конституцията. Признавам, че клиентите ми рядко са от каймака на нашето общество.

— Добре, но на мен не ми харесва. Ти през ден си в контакт с отрепки на обществото.

— Върша си работата!

Гиб се намеси.

— Мисля, че основният проблем тук е въпросът за раздвоената лоялност. Кендъл, ти си взела страната на Крук срещу собствения си съпруг и всички са видели.

Тя остана с отворена уста насреща му. Не можеше да повярва, че е сериозен, макар че очевидно, беше така.

— Раздувате въпроса извън всяка мярка. И двамата.

— Сигурно си права — кимна Гиб помирително. — Бих искал да предотвратя такъв вид недоразумения, за да не се случват повече никога. И мисля, че съм намерил начин. Моля.

Той посочи на Кендъл празния стол. Тя колебливо се върна и седна. Както Мат, Гиб не я оставяше да изясни своята позиция, а просто я отстраняваше.

— От известно време ми се върти една идея — започна Гиб. — Сега ми се струва идеалният момент да я разкрия. Кендъл, мислила ли си някога да се върнеш на частна практика?

— Не.

— А може би трябва.

— Не искам да се включа в друга конкурентно способна, безмилостна фирма, където се хвърля толкова енергия, за да си създадеш име на практикуващ адвокат.

— Ами ако не е толкова безмилостна? — попита Гиб. — Ако няма никаква конкуренция? Ако аз те уредя с твой собствен офис? Ще плащам сметките, докато нещата потръгнат.

Това не беше очаквала и за момент не можа да отговори от учудване. Ясно й бе, че трябва деликатно и дипломатично да отклони предложението. Когато се съвзе, тя каза:

— Това е много щедро предложение, Гиб. Благодаря ти. Но няма да съм в състояние да ти се изплатя никога. Никога няма да имам достатъчно клиенти, за да се издържам.

— Имам пълно доверие във възможностите ти.

— На мен самата не ми липсва увереност. Но не съм толкова сигурна в жителите на града. Не би оценил поведението на местните хора като напредничаво, нали? — попита тя с мрачна усмивка. — Семейство Крук не биха ме взели да защитавам Били Джо, ако имаха друг избор. Кой тук наоколо би взел една жена и би й поверил правните си проблеми?

— Не си длъжна да си създадеш голяма клиентела — помъчи се да я убеди Гиб.

За първи път тази вечер Мат прояви някакво оживление.

— Точно така, скъпа. Можем да насочим някои клиенти към теб.

— Не искам, Мат. Ще стана за смях. Представяш ли си: снахата на Гиб и жена на Мат, всяка сутрин се маскира и си играе на адвокат. — Тя решително поклати глава. — Благодаря, но не.

— Решението си е твое, разбира се — каза Гиб с разочарована въздишка. — Мисля, че си похабяваш таланта в обществения сектор.

Той нямаше представа колко оскърбително й прозвуча забележката му.

— Похабявам? Не мисля така. Виждаш ли, предимствата на мъжете и конкурентният дух в Бристол и Матърс бяха само част от причините, заради които толкова силно исках да напусна. Досега не съм споделяла с никого, освен с Рики Сю и баба, но ще ти ги кажа, защото може би ще ти помогне да разбереш защо насочих кариерата си в такава посока.