Сандра Браун - Свидетелката

— За този съд нямате право да предполагате нищо. — Той удари с чукчето заплашително. — Вървите по опасно тънък лед, адвокат. Това ли е всичко?

— Не, не е. За протокола: искам да изразя колко нечестно и несправедливо бе това решение. Били Джо Крук показа разкаяние за действието си и тъй като това е било първото му престъпно деяние, мисля, че един изпитателен период би бил много повече в тон с възприетите стандарти.

— Добре, аз се опитвам да подобря възприетите стандарти. Вашият клиент се праща в ареста на Департамента за младежки съдилища. Наказанието ще бъде съобразено с техния доклад. — Той удари с чукчето. — Делото е приключено.

Когато съдебните пристави се приближиха към Били Джо, за да му сложат белезници, той се разбуйства и те се принудиха да го усмиряват. Това бе достатъчно, за да окуражи братята му. И двамата скочиха през преградата.

Кендъл се изправи насреща им с надеждата да ги успокои и да даде на приставите достатъчно време да затворят белезниците на китките на Били Джо.

— Лутър, Хенри, така не му помагате!

Но те не слушаха. Единият я бутна настрана. Тя загуби равновесие и падна. Когато се изправи, видя как измъкват през страничната врата Били Джо, който продължаваше да рита и да крещи. Лутър и Хенри тичаха след него.

Изведнъж някой изтича бързо покрай Кендъл. Беше Мат. Той настигна близнаците преди те да се доберат до вратата. Грабна Лутър отзад и го хвърли към стената. Когато Хенри се втурна да защити брат си, Мат зае нападателна позиция. Изражението му бе толкова страховито, че кръвожадността на Хенри угасна на мига.

— Момчета, чухте решението на съдията — каза Мат. — Делото приключи. Били Джо е на път за затвора.

— Благодарение на нея. — Лутър хвърли убийствен поглед към Кендъл. — Нашата разправия не е с теб, Мат. С жена ти. Тя подреди нашето братче в затвора.

— Вашето братче само се е подредило в затвора, щом е крало компактдискове. Но да оставим това настрана. Ако някога докоснеш жена ми отново, ще ти прережа гърлото.

— Мат, моля те. — Кендъл скочи към тях.

Разправията бе привлякла тълпа. По вратите се бяха струпали чиновници, наизлезли от канцелариите си, за да видят за какво се вдига тази олелия. Този момент беше унизителен за Кендъл. Ако се разнесе слухът, че съпругът й се е притекъл на помощ, това ще навреди на доверието и уважението, което си бе спечелила толкова трудно. Противниците й щяха да получат подкрепа за твърденията си, че жена не може да се справя с такава трудна професия.

Тя докосна ръката на Мат и го погледна умолително.

— Това е мой периметър. Аз ще водя собствената си битка. — Разбра, че казаното не му харесва и че се готви да й противоречи. — Трябва да се погрижа за това сама. Мат. Моля те.

Той хвърли към братята Крук предупредителен поглед и след това се отдръпна.

Кендъл се приближи към тях.

— Спомняте си, аз ви предупредих, че съществуват рискове, ако се признае за виновен. — Тя поклати глава, изпълнена с разкаяние. — Повярвайте ми, шокирана съм толкова, колкото и вие.

— Как ли пък не.

Кендъл се обърна при звука на новия глас — деликатен и мек, като кремък.

За разлика от слабичкото си потомство, мисис Крук беше едра жена, макар че тялото й бе повече мускулесто, отколкото тлъсто. Тя носеше безформена, лошо стояща памучна щампирана рокля и велурени нощни чехли на дебелите си, подути крака. Тежкият живот бе издълбал дълбоки бразди по лицето й. От стиснатите тънки устни тръгваха десетки бръчици.

— Много съжалявам, мисис Крук — каза Кендъл. — Не стана както очаквах.

— Заради вас осъдиха моето момче.

— Само временно. Били Джо няма сериозни провинения досега. Препоръките и характеристиката, които ще се изготвят, сигурно ще са за условен период. И въпреки, че съдията не е длъжен да се съобразява с препоръките, сигурна съм, че ще го направи.

— Колкото беше сигурна днес! — попита тя презрително. Очите й се свиха злобно. — Истински ще съжалявате, че сте се срещнала с нас.

Погледна зад рамото на Кендъл и направи знак на синовете си. Те послушно застанаха от двете й страни, след това тримата мълчаливо се насочиха по централния коридор към изхода. Зяпачите отстъпиха, за да им сторят път.

Кендъл ги гледаше да се отдалечават със свито сърце, защото знаеше, че тази сутрин си е създала врагове. Хора като семейство Крук рядко забравяха обидите.

И те наистина не забравиха.

Двайсет минути след времето за затваряне в магазина на Бърнууд за спортни стоки влезе Дабни Горн. Гиб едва забележимо кимна за поздрав и продължи да говори с рибаря, на когото продаваше стръв.