Сандра Браун - Свидетелката

— Добър вечер, Бама — каза тя, като му се усмихна.

— Добра е, адвокатке.

— Как си?

— Не се оплаквам.

Роско й бе разказал историята на този човек.

— Той просто се появи един ден, няколко месеца преди да дойдете в града. Наричат го Бама, от Алабама, разбирате ли. Той е винаги тук, всеки ден на стъпалата на съдилището и в дъжд, и в пек, и в студ, чете вестника от лист до лист. Иначе се държи приятелски. Не закача никого. Не прекалява. Опитаха се да го прогонят няколко пъти, но той се връща още на другия ден. Наистина е срамно да похабяваш живота си така, нали? — Портиерът тъжно поклати глава над нещастията, докарали Бама да живее от подаяния и да понася презрението на обществото.

Сега Кендъл извади банкнота от един долар от чантата си и я пъхна в предния горен джоб на мръсното му сако от туид.

— Купи си от тези консерви от тон, Бама.

— Много благодаря, адвокат.

— Лека нощ.

— Лека.

Дълъг ден беше. Всяка минута от него бе оставила своя знак върху нея като следа от камшик. Тя се опита да изчака Мат, както бе обещала, но и се приспа към полунощ. Накрая се предаде и отиде да си легне сама в леглото.

— Ваша светлост!

— Тишина! — Съдията Х. В. Фарго заудря с чукчето. — Ако адвокатът не може да контролира избухванията на своя клиент и присъстващите в залата от негова страна, ще й предявя иск за неуважение на съда.

— Ваша светлост, мога ли да кажа — извика Кендъл от масата на защитата, където се опитваше да обуздае Били Джо Крук, който като чу присъдата на съдията, започна високо да псува.

— Вашият клиент се призна за виновен и аз издадох заповед да бъде изпратен в Колумбия в отдела „Разследване и психосоциална характеристика“. Какво е следващото дело?

— Извинете избухването на клиента ми, ваша светлост. Но при тези обстоятелства струва ми се, че избухването му е оправдано.

Фарго се наведе напред и се усмихна, но изражението му си оставаше злобно.

— О?

— Да, Ваша светлост.

— Ваша светлост, задник такъв — каза Били Джо. — Шибан простак си ти, съдия. И тя е същата. И всички в проклетия ви съд.

Кендъл така стисна ръката му, че той изохка.

— Седни долу и затвори мръсната си уста. Остави аз да говоря.

— Защо ще ходя? — попита той, изтръгвайки ръката си. — Направих каквото ми каза и заради това трябва да отида в затвора. Също като затвор, все пак. Някакви си да ме оценяват!

Косата му, зализана назад с гел заради явяването в съда, започваше да се отпуща. Отхвърляше глава, за да не пада върху очите му. Погледна Кендъл, която също го гледаше. Първи отстъпи Били Джо.

— Лъжкиня. — Той се тръшна отново на стола си. — Ще избягам от шибаното място, това е. Ще видиш, че ще го направя.

Зад парапета Хенри и Лутър ръмжаха като настървени бесни кучета. Мисис Крук мърмореше клетви. Кендъл се чувстваше като в кошмарен сън.

С крайчеца на окото си забеляза, че прокурорът Дабни Горн й се хили от масата на обвинението. Той се наслаждаваше не само на поражението й, но и на неспособността й да контролира клиента си.

След като процесът беше толкова незначителен, защо Горн не го беше предоставил на някой от асистентите си? Той рядко се появяваше в съдебната зала. Издаваше само укази от кабинета си и след това прекарваше по-голяма част от всеки работен ден в кафенето срещу съдилището. Пиеше леден чай и бърбореше с всеки, който влезеше вътре.

Кендъл се обърна отново към съдията и почувства, че всички очи в залата са насочени към нея, включително и тези на Мат. Беше минал оттам, за да я поздрави. Искаше й се да не беше го нравил.

— Ваша светлост, да се нареди експертиза от „Разследване и психо-социална характеристика“ в този случай е смешно. Стойността на взетите предмети е под сто долара. На какво основание…

— На основание, че вашият клиент е крадец, мадам. Той го призна. Ако желаете, мога да помоля съдебния протоколчик да прочете отново тази част от процеса.

— Благодаря, Ваша светлост, не е необходимо. Знам, че моят клиент се призна за виновен. Мистър Крук призна, че е направил грешка въпреки, че ние не приемаме, че мотивацията за тази грешка е кражбата, както ни внушава съдът. Това е първата простъпка на моя клиент.

— Първата протоколирана простъпка — каза Фарго подигравателно.

— Но това би трябвало да е единственото, което се взема предвид — отвърна на подигравката му Кендъл. — Или да приемем, че този съд е с предубеждение към клиента ми?

Фарго почервеня.