Сандра Браун - Свидетелката

— Бебето на мама в затвора — това ще я убие.

— Изслушайте ме и след това решавайте — предложи Кендъл. — Били Джо е само на шестнайсет. Непълнолетен е. Това е първото му обвинение. Можем да изключим инцидента в детската книжарница. Не е бил арестуван и официално обвинен. А дори и да е бил, това е недопустимо.

— Ъ-ъ?

Хенри сръга Лутър в ребрата.

— Млъкни и я остави да говори.

Тъй като Хенри бе очевидно по-интелигентен от двамата, което не беше чак толкова много, останалите си разсъждения тя адресира към него.

— Уверена съм, че ако Били Джо се яви пред съдията по семейни дела и признае, че е направил грешка — като е напуснал магазина с компактдисковете в себе си, преди фактически да ги е заплатил, въпреки че е имал наистина намерение — вероятно ще получи порицание и ще бъде пуснат условно.

— Какво значи това?

— Значи, че няма изобщо да лежи в затвора и няма да го изпратят в Колумбия в отдела „Разследване и психосоциална характеристика“. Това е период от четиридесет и пет дни, в които непълнолетните обвиняеми се задържат в ареста и се проучват изцяло от Департамента за съдилища за малолетни. Председателстващият съдия след това произнася присъдата си и препоръките на департамента, въз основа на тази характеристика.

— Какво означава това „условно“?

— Това, че Били-Джо не трябва да направи друга грешка в определен период от време, да речем една година. Ще бъде контролиран много строго. По време на изпитателния период най-добре ще е да стои настрана от всякакви изкушения.

— А ако не успее?

— Ако не успее, ще го приберат на топло.

Хенри разсеяно се чешеше под мишницата, докато размишляваше.

— Какво е другото решение?

— Другото решение за него е да заяви, че е невинен. Ще се яви на процес, който може да има за резултат по-строга присъда или задържане към отдела „Разследване и психосоциална характеристика“. Лично аз, в този случай мисля, че съдията ще бъде благосклонен към разкаянието от страна на подсъдимия.

Гледаха я с празни погледи, затова опита отново.

— Много по-вероятно е съдията да отсъди в полза на Били Джо, ако той каже, че съжалява за онова, което е извършил и обещае, че няма да се повтори. Трябва да кажа, че идеята за разкаяние се харесва на брат ви. Той ми се закле, че ако му се размине този път, няма да върши повече глупости. Това е. Какво решавате?

Близнаците се отдръпнаха и се консултираха помежду си шепнешком.

— Добре — каза Хенри от името на двамата, когато се приближиха отново към нея. — Ще се съгласим с това, което предлагате.

— Чудесно. Но искам да сте съвсем наясно, че като се признае за виновен, Били Джо признава и престъплението. Ще има криминално досие. И няма гаранция, че признаването за виновен ще смекчи сърцето на съдията. Това е риск, който може да се обърне срещу вас. Въпреки, че по моя преценка рискът е минимален.

Те се съгласиха като заклатиха енергично глави и казаха колко щастлива ще е мама да чуе, че нейния малък Били Джо няма да отиде в затвора.

— Разбира се, щом го освободят, тя ще го нашиба по задника, задето я е разтревожил.

Кендъл си помисли, че и мама трябва да е истинско бижу.

— Препоръчвам ви да купите на Били Джо нов костюм, преди да се яви в съда — посъветва ги тя. — И някои тоалетни принадлежности. — Тя им обясни с по-разбираеми за тях думи. — Искам да изглежда, като че ли е тръгнал да се жени.

Лутър я прекъсна:

— Като говорим за женитба, вие сте жената на Мат Бърнууд, нали?

— Точно така.

— Дъртият Мат си е взел момиче от големия град.

— Не съвсем — отвърна Кендъл, тръгнала с тях към изхода. — Аз съм израснала в източен Тенеси, в градче дори по-малко от Проспър. Казва се Шеридън.

— Държиш се съвсем не като провинциалистка — отбеляза Лутър. — Обличаш се изискано — допълни той, имайки предвид костюма й. — Чудно защо Мат се ожени за теб. Винаги съм си мислил, че той…

Отново беше сръган с лакът в корема от брат си.

— Лутър винаги плещи глупости — извини го Хенри. — Ние трябва да вървим вкъщи и да съобщим на мама добрата новина. — Той побутна брат си към една очукана кола, паркирана на около метър.

Кендъл почувства облекчение, когато ги видя да потеглят. В тяхно присъствие изпитваше усещането, че й е необходима баня.

— Продават консерви от тон, три кутии за долар.

Просякът, седнал на стъпалата, водещи към съдебната зала, беше позната гледка. Той четеше на глас последния брой на вестника на Мат. Въпреки, че бузите му бяха покрити с мръсна прошарена четина, той не беше стар. Вероятно, не по-възрастен от Мат.