Сандра Браун - Свидетелката

— В полицейския доклад пише, че в момента на задържането ти компактдисковете са се намирали в ризата ти.

Той подсмъркна, за да прочисти носа си и преглътна.

— Щях да си платя.

— Извън магазина?

— Отивах към колата да взема пари, когато онзи задник ме сграби отзад и започна да ме удря, като че ли съм престъпник или нещо подобно.

— Ъхъ — каза Кендъл, без да се впечатли от заявлението му за невинност. — Хващали ли са те да крадеш в магазин по-рано?

Безцветните очи я загледаха объркано. Погледът беше студен и неприятен, но Кендъл не отклони очите си. Накрая той погледна към тавана, след това към охраната до вратата, разгледа няколкото петна в стаята и едва тогава студените му очи я погледнаха отново.

— Не.

— Не ме лъжи, Били Джо — предупреди го тя. — Ако ме лъжеш, ще разбера. Няма значение колко грозна може да е истината, предпочитам да я чуя от теб, вместо от кабинета на мистър Горн. Имало ли е по-ранен протокол за арест?

— Не бях арестуван.

— Но е имало инцидент?

С престорена усмивка, той поклати глава отрицателно.

— Преди две години? В детската книжарница? — Кендъл скръсти ръце и зае поза на слушател.

— Онзи, ъ-ъ, онова маце на контролата каза, че съм се опитал да открадна книжка комикси. — Той повдигна кокалестото си рамо с безразличие. — Кучката лъжеше.

— Ти не беше взел комиксите?

— Взех ги от рафта, разбира се. Взех я само, за да отида в клозета, за да чета докато съм седнал. Кучката дигна адска суматоха и извика управителя. Той ме изгони от магазина и ми каза да не стъпвам отново там. Като че ли много ми пукаше. Нямаше да видят вече парите ми. Така им казах.

— Сигурна съм, че са страдали много.

— Ей, кучко, на чия страна си? — извика той, като рязко се наведе напред от стола си. — И как ми се падна адвокат в пола?

Кендъл скочи на крака толкова бързо, че столът й падна назад и изтрещя на пода. Полицаят, стоящ на вратата, се втурна навътре, но тя го отстрани с вдигната ръка и поклащане на глава. Той се подчини на желанието й и остана на разстояние, въпреки че изглеждаше готов да се нахвърли при необходимост върху Били Джо Крук.

Кендъл се втренчи в безочливия си клиент и снижи гласа си до заплашително съскане:

— Ако посмееш да ме наречеш така отново, ще ти натъпча зъбите в гърлото. Разбираш ли ме? И ако бях на твое място, щях да предпочета жена-адвокат. Ти си толкова отблъскващ, че едва ли жена би избрала да стои до теб в съдебната зала и да те защитава, освен ако е убедена без сянка на съмнение, че си бил обвинен несправедливо.

Остави го да размисли. Той се завъртя на стола си и загриза нокътя на показалеца си, който и без това приличаше на чуканче. При цялото му нахалство, тя успя да усети и следа на неудобство.

— Добре, добре — каза той накрая. — Няма нужда да ми натриваш носа с пликчетата си. Нищо не съм искал да кажа.

— Напротив, искаше. — Тя оправи спокойно стола си и седна. — Хич не ме е грижа какво мислиш за мен лично, мистър Крук. Плащат ми, за да те представям. Добро, или лошо, това си е моя работа. Няма значение какъв ще е изходът от процеса, аз ще получа чека си следващия петък. Разбра ли?

Разбра. Отметна назад косата си и каза унило:

— Не искам да вляза в затвора.

— Добре тогава. Хайде да поговорим за нашите възможности.

— Да се признае за виновен? Искаш да кажеш да заяви, че го е извършил? Ти си напълно откачена, лейди!

Грубостта изглежда бе фамилна черта за всички Крук. Както косите с цвят на мръсна слама и очите без пигментация, по-възрастните братя близнаци на Били Джо бяха високи и кокалести, макар и не такива върлини като него. Годините бяха позаоблили ъгловатостта. Хенри и Лутър Крук се нахвърлиха върху нея на излизане от съдебната сграда. Те също гръмогласно изразиха недоволството си, че жена трябва да представя малкия им брат. Без да обръща внимание на протестите им, тя им обясни защитата, която е препоръчала на брат им.

— Не съм се побъркала — заяви тя спокойно. — Мисля, че Били Джо трябва да се признае за виновен.

— Да се признае за виновен — каза Хенри презрително. — Страшен адвокат си. Добре, остави го. Ще намерим някой друг. Някой, който знае какво трябва да се направи.

— Чудесно. С удоволствие ще връча делото на онзи, когото ангажирате, или назначи съдът. Но моята работа е да пусна бързо това дело. Може да минат седмици, преди друг адвокат да го поеме. Бързате ли да се реши делото?

Лутър и Хенри известно време мислено предъвкваха казаното. Хенри погледна отчаяно към Лутър и каза: