Сандра Браун - Свидетелката

Тя затвори телефона и отдръпна с две ръце назад косата си. След това му отправи доволна усмивка.

— Изглеждаш почти нормален. Поне се надявам, защото всеки друг, с когото съм била в контакт днес, беше извън себе си.

Мат се изкиска и седна на ъгъла на бюрото й.

— В разгара на футболния сезон сме. В петък вечер ще е срещата-реванш. А от това мнозина лудват малко.

— Малко ли? По-добре кажи напълно смахнати. Откачени. Перковци.

— Усещам, че ще продължиш с „например“?

— Да видим. В коридора вън двама съседи вдигнаха страшен скандал. Германската овчарка на единия използвала за клозет двора на другия, минути преди да започне там приятелски мач. Малко след започването, някой се изпързалял по изпражненията й… Е, схващаш ли картината? Не е било хубава гледка. Той подаде оплакване. След това въоръжен крадец, когото очаква съдебен процес пита дали ще успея да го измъкна от затвора, за да може да присъства на мача. Било десетата годишна сбирка на класа им.

— Казах ти. — Мат се разсмя.

— Без връзка с футбола изкарах и един скандал с нашия уважаван областен прокурор. Спорехме дали да допуснем включване в процеса на моя клиент предишно дело за обир. Аз го нарекох куклуксклановец. Той ме нарече размекнат либерал, пинко и янки, след това ми тресна телефона и сега не отговаря на обажданията ми.

Мат я слушаше съчувствено.

— Дабни е известен с цупенето си, но ядът му не трае дълго.

Кендъл и прокурорът Дабни Горн кръстосваха шпаги на професионална основа. Конфликтът вървеше с професията. Според Кендъл, ако районният прокурор не спореше с нея, значи тя не си върши добре работата.

Но Горн често приемаше професионалните несъгласия за лични, от което нещата ставаха двойно по-трудни, защото той бе уважавана фигура в Проспър. На четирите последни избори бе спечелил без конкуренция, а на предишните три — със съкрушително мнозинство. Мистър Горн беше високо уважавана личност в обществото, символ на реда и закона, поддръжник на истината, правосъдието и на всичко американско. Заради това всеки, който оспорваше мнението му, автоматично се превръщаше в лош — мъж или жена.

Освен това бе и близък приятел на двамата Бърнууд. Когато говореше за него в присъствието на Мат и Гиб, тя внимателно подбираше думите си. Заради това и не бе казала на Мат, че счита Дабни Горн за надут, самодоволен манипулатор на закона, заинтересован преди всичко в поддържането на привилегированото си положение, отколкото в спазването на закона.

Заедно със съдията Фарго, чиито възгледи, за съжаление, бяха отражение на тези на Горн, прокурорът беше опасен неприятел. За да не изглежда като ревла с комплекс за преследване, Кендъл запазваше и това мнение за себе си.

— С една дума — каза тя — беше понеделник цял ден. — Сложи ръце една в друга, подпря се на бюрото и загледа съпруга си. — Какво мога да направя за вас мистър Красив Издател на вестник?

— Като начало можеш да ме целунеш.

— Мисля, че с това ще мога да се справя. Навеждайки се един към друг през бюрото, те се целунаха. Когато се отдръпнаха, тя облиза устни.

— Благодаря, необходимо ми беше.

— От времето е — повтори Мат. — Всички са превъзбудени заради футбола.

— А когато ти си играл, дали е било толкова голямо събитие?

— Шегуваш ли се? Що се отнася до татко, за него футболът идва веднага след лова. Тренирал ме е в подаването на пасове едновременно с упражненията за боравене с ловна пушка.

Гиб бе разказвал на Кендъл десетки истории за постиженията на Мат във футбола. Когато говореше за тях, очите му светваха като на новопокръстен пред причастие. Кендъл се съмняваше дали Гиб би бил толкова разпален, ако Мат бе избрал да свири флейта в училищния оркестър.

Свекърът й презираше всичко, което не беше мъжкарско. Посещения на нещо свързано с изкуството се определяха стриктно за „дамите“ и „особняците“. Това включваше всеки мъж, който харесваше класическа музика, балет или театър. Някои от нападките срещу хомосексуалистите бяха толкова абсурдни, че Кендъл едва се сдържаше да не избухне в смях. Или потреперваше.

Понякога от ултраконсервативните му възгледи й се искаше да крещи. Баба й я беше възпитала, че хората с техните ексцентричности трябва да се толерират и уважават.

Либералните разбирания на Елви Ханкок не бяха чак толкова популярни в Шеридан, Тенеси. Независимо от това, тя бе така пропита от тях, че ги бе внушила и на своята внучка. Кендъл смяташе, че това бе една от причините, заради които бе избрала да стане обществен защитник, закрилник на онеправданите. Това и несправедливостите, които бе видяла да стават в свещените коридори на Бристол и Матърс.