Сандра Браун - Свидетелката

— Легни си — каза тя мило. — Ще сложа възглавница под крака ти.

Докато му помагаше да се настани, той въздъхна с дълбоко облекчение и затвори очи. Все още изглеждаше съсипан. Тя почти бе свикнала с наранените му и натъртени места, с хлътналите очи и изпитите бузи. Но сега белезите на страданията му бяха поразително явни и тя изпита внезапно състрадание.

Тя загаси нощната лампа, така че светлината да не блести в очите му. — Взе ли аспирин?

— Няколко.

— Надявам се да ти помогнат да спиш по-добре.

— Всичко ще е наред.

— Добре тогава. Ще се видим сутринна. Лека нощ.

Очите му изведнъж се отвориха.

— Къде отиваш?

Тя посочи към вратата.

— Ще спя на дивана във всекидневната. Може случайно да те ударя но крака през нощта

Той я изгледа продължително и изпитателно.

— Но ако искаш да поемеш риска — чу се тя да казва — разбира се, предпочитам да спя с теб.

Без по-нататъшни спорове той бързо се отдръпна в другия край на леглото. Усилието го измъчи. Дишането му стана повърхностно и учестено, а кожата — лепкава при докосването, когато тя се пъхна до него в леглото.

— Добре ли си? — запита го тя загрижено.

— Да. Уморен.

— Почини си добре. — За да му се отплати, тя се наведе над него и го целуна леко и целомъдрено но бузата. Вместо да го успокои, целувката причини почти експлозия.

— Сигурно можеш и по-добре от това. — Той бурно привлече главата й и я задържа, докато я целуваше. Тази целувка не беше нито мека, нито целомъдрена. Той смело използваше езика си — майсторски и собственически.

Сигурно съзнаваше много добре какво прави, защото въпреки че тя се боричкаше с него, по тялото й се разнесоха вълни на сладостни тръпки. Те я зашеметяваха. А и тя не беше единствената засегната. Когато спря да я целува, той задържа в ръце главата й и потъна в дълбоките й очи.

В неговия поглед тя видя вълнение, нерешителност и объркване.

— Господи — каза той меко.

Освободи я неочаквано рязко, като че ли беше твърде гореща за докосване. Той затвори очи и веднага заспа. Или може би само даваше вид?

Кендъл лежеше до него със сковано тяло, страхуваше се да помръдне, почти не смееше да диша, от страх да не наруши крехкото равновесие.

Господи, в какво ли се беше забъркала? В началото планът да го обяви за свой съпруг й изглеждаше разумен и не особено сложен за изпълнение. В болницата всичко вървеше добре. Но не си представяше, че ще иска да спят като семейна двойка и че ще очаква да му отговаря подобаващо. Той си беше нормален мъж и тя твърдеше, че е негова съпруга. Макар, че обстоятелствата бяха измислени от нея, той фактически се държеше по-нормално от нея.

За свой по-нататъшен ужас, тя трябваше да признае, че ролята на негова жена не й беше изцяло противна. Лицето и тялото му бяха преживели много неща, но тя беше сигурна, че появата му в каквото и да е общество би предизвикала вълнение сред присъстващите жени. Притежаваше онзи вид равнодушие, което понякога действаше като магнит. По характер бе въздържан, не беше словоохотлив. Притежаваше невероятна, но оправдана самоувереност, която доказа този след обед с тримата тийнейджъри. Самият той не създаваше неприятност, но ако такива му се случеха, можеше да се справи.

Решителната му, с трапчинка в средата брадичка определено беше секси. Всяка жена би била привлечена от нея.

Преди да обяви на всеослушание, че той е съпругът й, тя бе пропуснала да размисли какво би станало, ако двамата открият, че се харесват. А в последствие стратегията й се бе обърнала срещу нея. Тя сама бе влязла в капана на ситуация, опасна като минирано поле. Една невярна стъпка и тя хвръкваше във въздуха.

Изкушаваше се да грабне Кевин и да хукне към колата преди положението да се влоши повече, преди самата тя да поиска да остане.

Но тялото й изискваше почивка. Не можеше да събере сили да стане от леглото. А и къде другаде би могла да отиде за по-сигурно?

Измина много време преди да заспи, легнала до него, все още със спомена за целувката му и със страх, че той може да се събуди утре сутринта с възстановена памет — в при което всичките й тревоги ставаха безсмислени.

Кацането на хеликоптер в Стефансвил предизвика истинско вълнение.

А това, че носеше знаците на ФБР увеличи още повече любопитството. Нищо по-вълнува що не се бе случвало в малкото джорджианско общество, откакто един от не много известните гангстери се бе скрил в публичния дом на приятелката си, в предградията на града и бе открил смъртоносен огън срещу служители на властта. Само старите кореняци си го спомняха.