Сандра Браун - Свидетелката

Тя се отдалечи от него.

— Ще бъда в банята. Извикай ме, ако Кевин има нужда от мен. — Този път той не я задържа.

Тя напълни ваната до ръба и се потопи в горещата, успокояваща вода. Когато след петнайсет минути се върна при него във всекидневната, бе увита в хавлиена кърпа, която я покриваше от главата до средата на бедрата. Мократа й коса беше събрана отзад, а лицето й блестеше чисто.

Той бе застанал пред отворената врата, с гръб към нея, загледан навън в тъмнината и непрестанния дъжд. Дочул стъпките на босите й крака, той се обърна.

— Сега излязох — обясни тя без да има нужда. Когато се насочи към спалнята, той каза:

— Чакай — и закуцука през стаята, докато не се приближи плътно до нея.

Когато вдигна ръка към гърдите й Кендъл трепна. Той вдигна подигравателно веждата си, поколеба се, след това докосна мократа й кожа.

— Боли ли?

Тя не схвана въпроса му, докато не проследи погледа му и видя грозната синина, която минаваше като широка диагонална линия през гърдите й и завършваше в основата на врата.

— От предпазния колан е — обясни тя. — Не е приятно за гледане, а? Все пак е по-хубаво, отколкото бих изглеждала без предпазен колан.

Мрачна усмивка премина през лицето му.

— Ех. Тогава щеше да изглеждаш като мен.

— Не изглеждаш толкова зле. — Очите им се срещнаха и за миг те се вгледаха един в друг. След това Кендъл преглътна сухо. — Искам да кажа, че подутината на лицето ти е намаляла значително.

Той кимна разсеяно, защото вниманието му се бе насочило отново към синината през гърдите й.

— Докъде слиза надолу?

Изведнъж сякаш гърдите и коремът й пламнаха. Почувства се смутена, а като негова жена не би трябвало да е така. Като задържа погледа си върху него, тя вдигна ръце до възела между гърдите си и бавно разтвори хавлиената кърпа. Разтвори краищата и ги задържа далеч от тялото си, с което му позволяваше да я разгледа свободно.

Никога не се бе чувствала по-гола, по-изложена на показ. Очите му се движеха по нея, не само, за да проследят ясно очертаната синина, но като че ли изпиваха всеки сантиметър кожа, всеки контур и всяка извивка. Тя издържа на погледа му доколкото можа, но когато опита да се загърне с кърпата, той я спря.

— Какво е това?

Той я докосна доста по-надолу. Тя почти се задъха, защото докосването му предизвика бърза и чувствена реакция. Стомахът й се сгърчи, но тя не се отдръпна, докато той с върха на показалеца си леко проследи финия розов белег, който минаваше през женственото й окосмяване. Той проследи цялата му дължина и дори след това ръката не бързаше да се отдръпне.

— Това е белегът от цезаровото сечение — отговори тя задъхано.

— Хм. Защо трепериш?

— Защото мястото е още чувствително. Особено след катастрофата. Наистина предпазният колан беше оставил още една широка лента през скута й — от едната до другата й тазова кост. Той проследи с пръсти и тази линия.

Тя дръпна към себе си краищата на кърпата и я притисна към себе си. Той отдръпна ръката си изпод нея. Импулсът я караше да бяга, но тя си заповяда да се държи като съпруга.

— Ваната е дълбока — каза тя. — Дори без гипс на крака е трудно да се влезе и излезе от нея. Препоръчвам ти да ме оставиш аз да те измия вън от ваната.

Той размисли над предложението малко, след това рязко поклати глава.

— Благодаря, но мога сам да се справя.

— Сигурен ли си?

Той погледна надолу към тялото й, след това бързо измести погледа си.

— Да, сигурен съм. — Изтопурка покрай нея и затвори вратата на банята зад себе си.

Кендъл се облегна назад върху касата на вратата. Изтекоха няколко минути, преди да възстанови равновесието си. Изглежда това щеше да е по-трудно, отколкото си го бе представяла. Той беше твърде схватлив, а тя — твърде добър лъжец. Толкова добър, че беше започнала да вярва на собствените си лъжи. Сега единственото жизнеспособно средство за спасение се беше обърнало срещу нея и се бе превърнало в капан. Тя трябваше да се отдалечи от него.

Но преди всичко трябва да изкара нощта.

Тя откри лятна нощница в скрина на спалнята, останала там от предишно посещение. Приготви леглото му и тъкмо привършваше да потупва възглавниците, за да бухнат, когато чу вратата на банята да се отваря. Той се придвижи бавно по коридора.

Беше гол, с изключение на гащетата — боксерки, които тя му бе купила тази сутрин. Космите на гърдите му бяха мокри. Лъхаше на сапун и паста за зъби. Той се отпусна на леглото. Всяко негово движение издаваше умората му. Жестовете му говореха за мъж трийсет години по-стар. Лицето му беше с нездрав, сивкав цвят.