Сандра Браун - Свидетелката

Специален агент Джим Пепърдайн не обърна внимание на зяпащите, когато слезе от хеликоптера, приземил се в двора на средното училище. Водеше група подчинени, които трябваше да подтичват, за да не изостават след него. Той пресече игрището, мина през пътеките, пресече улицата и хлътна в болницата, където търсените от него лица бяха видени за последен път.

Персоналът, предварително разпитан надълго и нашироко от други агенти, беше известен, че главният е тръгнал към тях. Пепърдайн влезе в приемната на болницата.

След часове изморителен разпит авангардният му отряд не бе открил нищо съществено. Не бяха открили и най-малка следа от онова, което се бе случило с мъжа, жената и нейното дете. Тяхното изчезване бе до такава степен съвършено, че изглеждаше като че ли земята ги бе погълнала.

Джим Пепърдайн не вярваше във вампири. Не вярваше и на извънземни, които вземаха заложници, за да ги повозят на космическите си кораби. Вярваше единствено в изобретателността на злото в човека. В течение на цялата си служебна кариера той виждаше постоянно доказателства за това.

Мъжът на средна възраст, който се изправи пред болничния персонал не представляваше нищо особено като физически данни. Беше се поотпуснал около кръста и корема, оредяването на косата му вече го дразнеше. Но дори така изражението му бе авторитетно, което пък караше всеки изпречил се на пътя му да промени мнението си за него.

Медицинският персонал беше застинал в презрително очакване на още едно препитване. Пепърдайн се престори на засегнат от това отношение, въпреки че гневът и загрижеността му бяха искрени. Раздразнението му щеше да остане, докато не научи местонахождението на тримата, които бяха се изплъзнали от него и всички други подразделения за защита на законите в няколко щата.

Те бяха в неизвестност от трийсет и шест часа — трийсет и шест безумни часа за Пепърдайн — преди секретарят в офиса на шерифа на този град на края на света да свърже хората, споменати в щатския списък за национално издирване с автомобилната злополука, която се бе случила наскоро в техния район.

До това позвъняване Пепърдайн никога не бе чувал за Стефансвил, Джорджия, но от този миг той стана географски център на света. Изпрати авангардна група агенти, които се обадиха по-късно, че описанието на изчезналите хора съвпада с това на жертвите от катастрофата.

Изпратени бяха още агенти, за да разпитат всеки, с когото тримата бяха влизали в контакт. Но оттук нататък разпитите не дадоха нищо.

Останките на колата бяха намерени три мили по-надолу от мястото на катастрофата. Починалата беше идентифицирана. Пепърдайн очакваше официалното постановление на съдията за причината на смъртта.

И сега Пепърдайн стоеше и ред мълчаливата група с леко разтворени и здраво стъпили на земята крака. Той не губи време да се представя.

— Кой беше дежурен през нощта, в която ги доведоха тук?

Вдигнаха се няколко ръце. Той посочи към сестрата.

— Какво се случи? Разкажете ми всичко.

Тя направи кратък, но детайлен отчет:

— Тя и детето бяха добре. Изплашени, но без сериозни наранявания. Съпругът й се нуждаеше от незабавна медицинска помощ. — Тя кимна към другите агенти. — Ние им го повторихме сто пъти.

Пепърдайн не обърна внимание на оплакването.

— Той беше ли в съзнание?

— Не.

— Каза ли нещо? Да е измърморил нещо?

— Не.

— Имаше ли оръжие?

Тя поклати отрицателно глава.

— Сигурна ли сте?

— Трябваше да разрежа дрехите, за да освободя тялото му — каза тя категорично. — Той нямаше оръжие.

— Някакъв вид документ за самоличност?

— Не. Тя ни каза по-късно, че всичко е отишло на дъното с колата.

— Тя, в смисъл…

— Мис Кендъл.

Пепърдайн погледна през рамо си към един от агентите, който кимна, сякаш искаше да каже: „Нали ви казах!“

Пепърдайн очевидно възмутен, се обърна отново към сестрата.

— Презимето й е Бърнууд. Кендъл Бърнууд. Споменавала ли е някога това име?

— Не, тя записа в медицинските формуляри Джон и Мери Кендъл — отвърна сестрата.

— Да, видях формулярите. — Друг агент извади копия и почти ги хвърли в ръцете на Пепърдайн. Той ги размаха наред събралата се група. — Тя не е оставила нито едно непопълнено квадратче, но цялата информация е лъжлива. Имена, адреси, телефонни номера, номера за социално осигуряване, всичко е грешно, всичко е измислено. На вас тук не ви ли се стори странно, че тя разполага с пари в брой, но нито един документ за самоличност?