Сандра Браун - Свидетелката

Очите му срещнаха затворени и предпазливи погледи.

Накрая друга сестра заговори:

— Не ме интересува какво й е името, тя беше много мила. И честна, също. Можеше да си тръгне без дори да ни заплати цент. Не беше длъжна да оставя пари в стаята си, но тя остави. Оставила ги е на място, където е сигурна, че ще бъдат открити и сумата беше доста по-голяма от необходимото за покриване на сметката им. Тя е чудесна майка и беше много загрижена за загубата на паметта на съпруга си.

— Причината за тревогата й за загубата на паметта му е била, защото се е страхувала да не би да я възстанови. — Пепърдайн се обърна към доктора. — Кога ще стане това?

— Може да стане във всеки момент. Може и никога.

— Добър отговор — измърмори с отвращение специалният агент. — Има ли някаква опасност след мозъчното сътресение?

— Не, ако не се напряга, както препоръчах.

— Как е кракът му?

— Обикновено счупване. Ще се излекува напълно за два месеца.

Високомерните отговори на доктора вдигнаха кръвното налягане на Пепърдайн.

— Оставили сте човек с мозъчна рана и счупен крак да се измъкне с валсова стъпка оттук?

— Нямаше начин да разберем, че тя ще го измъкне от болницата посред нощ.

— Това нормално поведение ли е? Вашите пациенти често ли се измъкват навън, докторе? Не ви ли се стори това малко подозрително? Когато открихте, че са изчезнали следващата сутрин защо не се обадихте веднага на шерифа?

— Заместник шерифът ги бе разпитвал няколко пъти и изглеждаше напълно задоволен от тяхната версия. Не ги беше поставил под арест или нещо подобно. Какво са направили, между другото? И защо целият град гъмжи от агенти?

— Вече приключихме — отговори Пепърдайн непроницаемо. Ако медиите си пъхнат исковете в този случай, нещата може наистина да се объркат. Искаше така да сплаши тези хора, че да му подадат и най-дребните късчета информация, която имаха, но да не ги заинтригува така, че да разберат, че са в центъра на случай от национално значение, за който всеки новинарски продуцент би дал левия си ташак. Досега бе успял да държи изчезването в тайна. Колкото повече време успееше да спечели, преди то да стане обществено достояние, толкова по-добре.

— Как са напуснали града? — обърна се той към цялата зала.

Беше почти сигурен, че вече не са в Стефансвил. Разгледал града от въздуха. Пепърдайн дълбоко се съмняваше, че умната и решителна мисис Бърнууд би се скрила с човек с амнезия и бебе, дори и за кратко време тук. Още повече, че неговите агенти разнасяха из целия град снимки на тримата. Никой нищо не беше видял.

— Някакви предположения за това как са напуснали? Някой от вас да е видял мисис Бърнууд да кара кола?

— Аз й услужих с моята — обади се една от сестрите. — Но само за няколко часа. Тя отиде до Уол-Март и купи дрехи за себе си и бебето.

— Проверихте ли километража след това?

— Километража? — повтори тя, като че ли понятието й беше съвършено чуждо.

Още една прекъсната нишка. Бяха проверени и полицейските сводки за откраднати коли. От две години такава кражба не бе извършвана в Стефансвил. Само един гараж продаваше употребявани коли. Въпреки, че няколко ръждясваха на паркинга, нито една не бе продадена в последните шест месеца.

— Тук няма нито автобусна линия, нито въздушна линия. Няма и кораби и железопътен превоз. Как, по дяволите, са напуснали града? — повиши глас Пепърдайн, от което потрепериха прозорците, но въпреки това не можа да изкопчи отговор или поне предположение.

— Благодаря ви за времето. — Призна с въздишка той поражението си.

Когато наближиха чакащият хеликоптер, един от хората му го попита:

— Сър, как са успели да се измъкнат оттук?

Пепърдайн се наведе, за да мине под въртящите се перки и изрева:

— Елиминирахме всички други възможности, така че остава да са им поникнали крила и да са отлетели.

— Как му е името? Моля? Казвате „Крук“ 5 5 Крадец, мошеник (англ.) — Б.пр. ? Пише се както се чува?

Със стисната между рамото и бузата телефонна слушалка, Кендъл надраска името върху бележника си.

— Хванат на местопрестъплението? Ъхъ. Няма защо — измърмори тя.

Някой почука на вратата на канцеларията й. Вдигна поглед, видя Мат и му махна да влезе.

— Преча ли? — попита той с подчертана учтивост.

В отговор тя само направи гримаса, защото въпросът й се стори глупав. А в слушалката продължи:

— Добре, щом приключа тук, ще сляза долу и ще поговоря с него. В момента има човек при мен. Довиждане.