Сандра Браун - Свидетелката

След като приключи с продажбата, Гиб придружи клиента навън, заключи вратата след него и постави надписа „Затворено“ на прозореца. Започна да гаси осветлението в магазина и тръгна към задната стаичка, където вече се бе разположил неговия посетител.

Прокурорът прелистваше каталог за огнестрелно оръжие и плюеше сдъвкания тютюн в голям тенекиен бидон, поставен в стаичката за тази цел.

— Голям бъбривец. Доста време ти опява, нали?

— Заслужаваше си. Направи голяма сметка. — Гиб се настани в удобното поизносено кресло срещу изтегналия се на другото Горн. Той свали капачката на бутилка газирана вода. — Ще пийнеш ли?

— Вече си налях една, благодаря. — Горн се оригна, плю отново, след това се примъкна по-напред и бавно потърка длани. — Гиб, чу ли какво стана в съда днес след обед?

— Мат ми се обади много разтревожен. И съвсем правилно, ако е вярно, че снаха ми се е спречкала с всички, заради малкия Крук.

Прокурорът описа случая на Гиб дума по дума и загрижено каза:

— Знам, че сега тя е член на семейството ти, но не от толкова отдавна. А от друга страна, ти и аз се знаем много отдавна.

Мъжете мълчаливо признаха особената връзка, която съществуваше между тях. Тя бе по-силна от кръвните връзки и по-продължителна от самия живот.

— Какво мислиш, Дабни? Знаеш, че можеш да говориш свободно.

— Това момиче ме тревожи — каза той.

Тя тревожеше и Гиб, но той не искаше да го признае, преди да чуе какво ще му каже Горн. Умният водач знае, че е най-добре да запазиш мнението за себе си и да изслушаш другите. Да не разкриваш мислите си, докато не разбереш мнението на хората около себе си.

— С какво, Дабни?

— Смяташ ли, че тя изобщо ще стане една от нас, Гиб? Наистина, една от нас? — Той се размърда, седна още по-напред в креслото, като че ли да подсили конфиденциалността на думите си.

— Проспър се нуждаеше от обществен защитник, който би… споделял нашите възгледи, така да се каже — продължи Горн. — Ние всички си представяхме, че нищожество като нея би било лесна задача. След онази случка в Тенеси, не сме очаквали от нея да има морално съзнание. Нали си спомняш, че това бе главната причина да я назначим.

Той изплю още едно топче в бидона и избърса устата си с опакото на ръката.

— Тя е по-упорита, отколкото сме очаквали и много по-предана на убежденията си. И също така много по-добросъвестна, отколкото ни изнася. Противопоставя се за всичко постоянно, което не ни харесва. Доста хора вече започват да мислят, че сме направили грешка.

Стриктното придържане на Кендъл към висшите морални принципи, също бяха изненадали Гиб. Както и решителността й. Беше си представял момичето много по-отстъпчиво и далеч не така прямо. Но беше убеден, че след време ще се оправи. Просто щеше да отнеме повече време, отколкото предполагаха. Точно това каза на Горн.

Но съмненията на стария му приятел не се уталожиха.

— Тя не може да се нагоди към нашите жени.

— Не още, но и то ще стане. Остави я на Мат и мен. Онзи ден ми казваше, че се чувствала изключена от тукашния живот. Може би отговорът на проблема е да започнем да я включваме повече.

Дабни Горн изрази учудване.

— Мислиш ли, че е разумно?

Гиб се закиска.

— Спокойно. Не съм глупак. Тя няма да участва в нищо важно, докато не се убедим, че е изцяло на наша страна.

— И вярваш, че би се съгласила?

— Да — отвърна без колебание Гиб. — Тя все още е просмукана от либералните помии, с които е била възпитана. Но баба й няма да живее вечно. А като умре, влиянието й върху Кендъл ще изчезне.

— А ако не стане така?

— Ще стане — остро отговори Гиб. След това като смекчи тона си с широка усмивка, добави: — Но с този преход не бива да се бърза. Трябва да настъпваме постепенно. Не можем да й стоварим всичко изведнъж. Ще окаже съпротива. — Той сви отворената си ръка в юмрук и очите му блеснаха в полутъмната стаичка. — Но помисли за предимствата, които ще имаме, когато най-после тя стане изцяло наша. Остави на мен. Знам точно как да я обработя.

Той се изправи като вдигна и приятеля си.

— Всъщност, ако не си отидеш, ще закъснея. Поканила ме е на вечеря.

На вратата Гор се обърна с лице към него, все още със загрижен израз, но сега по друга причина.

— Надявам се, че не си ме разбрал погрешно, Гиб. Аз… всички братя… ти вярваме. Винаги сме ти вярвали.

— В такъв случай братята не трябва да се безпокоят за нищо, нали?

— Жестът беше много кавалерски, Мат, но аз трябва да се справям сама. — Кендъл се пресегна през масата, на която вечеряха, взе ръката му и я стисна здраво.