Сандра Браун - Свидетелката

Разглеждаха се един друг, помагаха си да се съблекат, смяха се, докато разкопчаваха дузините копчета но нейната рокля, едва сдържайки нетърпението си, което само засилваше желанието им. Сега тя бе доволна, че щяха да се любят за първи път.

Мат не бе спал с нея досега. Въздържане до такава степен почти заслужаваше да се запише с главни букви. На днешно време колко двойки чакат до сватбената си нощ, за да се любят? Обичай, който беше вече на изчезване.

Тя не беше девствена, нито пък той, но докато излизаха заедно, той се беше държал като джентълмен, очевидно заради кода на честта, който забраняваше да спиш с жената, която си избрал за съпруга. По този начин издигаше Кендъл на по-високо ниво от всички жени, с които е имал връзка преди това.

Това беше старомодна традиция, която вървеше ръка за ръка с двуличното изискване, на което жените са се подчинявали от векове. Но Кендъл някак си намираше въздържаността му мила, привлекателна и ужасно романтична.

Много пъти, когато си бяха казвали довиждане пред вратата на апартамента й, сексуално възбудени и незадоволени, тя беше искала той да се откаже от спазването на този принцип. Дори го беше окуражавала. Но той не пожела.

Сега, когато ръцете му се движеха по кожата й, жадно опознавайки формите на тялото й, тя помисли, че наистина изчакването на този момент има особена стойност: когато сватбените одежди лежаха в краката им, а голотата им бе нова и непривична, както и статусът им на съпруг и съпруга.

— Ти ще си точно жената, която съм търсил — промърмори той, целувайки гърдите й. — Сигурен съм.

— Обещавам да бъда.

Известно време след като се събуди, Кендъл не можеше да разбере защо е преизпълнена от чувство на еуфория. Когато премигна, за да фокусира погледа си и се огледа, усмивката й стана самодоволна. Тя просто мъркаше от удоволствие.

Това беше утринта след сватбената нощ, а тя — най-щастливата жена на света. Съпругът й беше нежен и внимателен любовник. Бяха се любили, докато изнемощели потънаха в сън.

Мат обикновено оставяше рана на устните й.

Тя се обърна внимателно, за да не го безпокои. Няколко мига й се искаше да го разглежда и да му се възхищава, без той да усети. Той спеше на гръб, с леко разтворени устни, гърдите му ритмично се вдигаха и падаха. Чаршафът го покриваше до кръста.

Спомени от нощната им интимност възбудиха отново страстта й. Желание мина на вълни през тялото й, раздвижи кръвта й, учести дишането й, възвърна онази притъпена, чудна, горчиво-сладка болка по-ниско от стомаха. Миналата нощ Мат се бе отнесъл с нея като с многообична невеста. Тази сутрин искаше да бъде негова жена.

Промъкна ръка под чаршафа и прошепна:

— Добро утро.

Той изсумтя.

Ръката й обви отпуснатия му пенис.

— Казах „добро утро“.

Той се усмихна, измърмори нещо неразбираемо, след това отвори очи.

— Кендъл.

— Много ти благодаря, че си спомни.

Звучеше като изненадан.

— Изненадан съм. Събуждам се винаги с будилник.

— Изхвърли този будилник. Свикни с това.

— Всяка сутрин?

— Защо не? Да не сме на режим? — Тя го масажираше и едновременно с това го хапеше леко надолу към стомаха.

— Кендъл…

Тя махна завивката и го захапа под пъпа.

— Кендъл, татко е.

— Хъм?

— Татко. — Отблъсквайки я настрана, той стана от леглото и тръгна към прозореца. — Чух пикапа му по алеята.

Кендъл едва бе излязла от сексуалната омая, когато се почука на входната врата. Мат извади джинси от скрина и ги нахлузи.

— Добре е да станеш и да се облечеш — подкани я той.

Тя се изправи в леглото и го видя да излиза от стаята.

— Влизай, татко — извика той от коридора. След това го чу да отваря входната врата. — Добро утро.

— Преча ли ви?

— Разбира се, че не. Тъкмо щях да правя кафе. Влизай. Те се отправиха към кухнята. Кендъл проследи гласовете им, докато вече не можеше да различава думите, след това събра коленете си, сложи глава върху тях и се опита да потуши смущението и разочарованието си.

Когато стана очевидно, че Мат няма намерение да се връща в леглото, тя стана и си взе душ.

Десет минути по-късно влезе при тях в кухнята. Гиб разбъркваше бекон в една тенджерка.

— Ах, ето я и булката! — пропя той, когато я видя.

Той заобиколи масата, за да я прегърне сърдечно. След това я отдалечи от себе си и я погледна право в очите.

— Нали не се сърдиш, че съм наминал и ви приготвям закуската? — Дали трябваше да приеме това като шега? По дяволите, да, си помисли тя. Ако трябваше непременно тук да прекара медения си месец, тя предпочиташе да му се наслади насаме с Мат.