Сандра Браун - Свидетелката

Той бе взел три аспирина, които бяха притъпили главоболието му и болките в мускулите, но все още се чувстваше като, че ли е бил удрян с чук за пържоли. С намерението да отпусне клепачи само за миг, той се отпусна на облегалката.

Часове по-късно, когато се събуди, беше привечер и те бяха стигнали до крайната цел на пътуването си.

Къщата се намираше в края на тесен път, покрай който се виеха лози и храсти орлови нокти. Дъждът бе престанал. Когато стигнаха до къщата, Кендъл свали стъклото на колата и вдъхна дълбоко аромата на лятото. Спомени от детството нахлуха в главата й. Мъката по баба й стисна сърцето й като с клещи.

Заобикалящата ги гора бе вече притъмняла. Светулки намигаха изпод сенките на листата. Тя почти очакваше да чуе гласа на баба си, която я вика, за да види тази галактика от светещи насекоми.

Къщата беше с правоъгълна форма и начупен покрив, който се простираше над широка тераса. Може би й трябваше боядисване, а и дворът изискваше грижи, но иначе си оставаше същата от последното й посещение.

С тази разлика, че баба й не беше там и никога вече няма да бъде.

Чакълът изскърца под гумите, когато загаси мотора.

Той се събуди, прозя се, протегна се и погледна към падащата навън тъмнина, за да се ориентира.

Кендъл отвори вратата и излезе, за момент оставяйки Кевин заспал в детската седалка. Бавно се изкачи но входните стъпала, след това се изправи на пръсти, за да стигне ключа, който стоеше винаги над касата на вратата.

Намери го и го пъхна в ключалката. Вратата изскърца и се отвори. Посегна към ключа за осветление на стената с надеждата, че има ток. Когато лампата светна, тя въздъхна с облекчение. Рики Сю бе продължила да плаща текущите сметки.

Бързо обиколи стаите. Чаршафи покриваха мебелите и къщата миришеше на мухъл, защото дълго не бе проветрявана, но тя бързо щеше да я съживи — разбира се, само за времето, за което тя и Кевин биха могли да останат тук.

Върна се във всекидневната. Той я беше последвал при влизането и сега стоеше подпрян на патериците си, оглеждайки непознатата обстановка.

— Харесва ли ти?

Той сви рамене уклончиво.

— Знам, че сега не изглежда много добре, но аз ще я оправя. — Решителното заявление събуди в нея толкова живи спомени, че тя се олюля.

Почти дума по дума то повтаряше заявлението, което бе направила в сватбената нощ.

Мат отвори широко входната врата.

— Каква чудесна сватба! От толкова много усмивки ме болят лицевите мускули. — Когато разбра, че Кендъл не го е последвала вътре той се обърна назад с учудване. — Какво има?

— Можеш да ме наречеш глупава романтичка, но винаги съм мечтала за мига, в който младоженецът ме внася на ръце през прага.

— Ти наистина си глупава романтичка! — Той я грабна със смях в ръцете си. — Но това е едно от многото неща, които обичам в теб.

Внесе я вътре. Кендъл обви врата му с ръце и наведе главата му в дълга, многозначителна целувка, целувка, която той трябва да запомни през целия си живот, мислеше тя: първата им целувка, в първия им дом.

Като сватбен подарък Гиб им бе подарил къщата — напълно мебелирана, необвързана с ипотеки, всичко заплатено до стотинка. — Кендъл се бе учудила на щедростта му, но верен на характера си, Гиб бе отхвърлил излиятелните й благодарности. Беше гонил безмилостно предприемача, за да завърши всичко за сватбата. Къщата бе завършена и готова три дни преди великия ден.

Сега Мат я пусна на земята в широкото входно антре.

— Нали нямаш нищо против да свалим това? — попита той, като сочеше булчинския й воал.

— Съвсем не.

С малко помощ от нейна страна, махна воала от главата й. Тогава я хвана с чувство на собственик, което й достави удоволствие и я целуна отново. Когато накрая я освободи, тя бе останала без дъх и опиянена от щастие.

Разтворила широко ръце, тя описа пълен кръг, за да се наслади на красотата на новия си дом — от капандурите на покрива до дървения под.

Това беше привлекателно вписваща се в околността къща. Местността съчетаваше спокойната полска шир с тревожното великолепие на Блю Ридж Маунтинс 3 3 Планина — част от веригата на Апалачите, в Източните Американски щати — Б.пр. . Стаите бяха просторни и светли. Миришеше на дърво и прясна боя.

Моментът имаше особено значение за Кендъл. Надяваше се това да бъде нейният дом до края на живота й. Тя и Мат щяха да отгледат тук децата си. В тази къща щяха да живеят и да остареят заедно, нещо което бе отказано на младите й родители. Искаше й се нейното щастие да бъде толкова всеобхватно, че да навакса и пропуснатото от тях.