Сандра Браун - Свидетелката

— Обичам я — поздрави се тя.

Мат, свалил сакото на смокинга си, стоеше с ръце в джобовете и разглеждаше обстановката. От мебелите още висяха фабричните етикети. Стаите бяха без никакви допълнителни приспособления.

— Малко е неуютно, нали?

— Все още не е дом — каза тя. — Ние ще поставим нашия отпечатък върху него, за да стане нещо повече от къща. Знам, че не изглежда много добре сега, но аз ще я подредя. Нямам търпение да започна.

Развълнувана от собствената си реч, тя постави ръце върху гънките на официалната му риза и се облегна. Той обви с ръце кръста й.

— И аз се чувствам добре. — Той я целуна бързо и страстно. — Но умирам от глад. Татко каза, че в хладилника има храна.

Той я освободи и тръгна към кухнята. Кендъл го настигна, когато вече изваждаше бутилка шампанско от големия хладилник.

— Ще гръмна тапата и наливам. Прочети поздравителната картичка. Господи, когато татко спомена, че ще има нещо за хапване, той не се е шегувал. Малко супермаркети имат толкова богат асортимент.

Той хвърли картичката върху кухненската маса. Кендъл я вдигна и прочете високо:

Наздраве на двама ви. С цялата ми любов, татко.

П. П. Изстудени чаши във фризера.

— Мисли за всичко, нали? — разсмя се Мат.

— Ако бяхме поискали да отидем на Марс за медения месец, мисля че той щеше да се опита да го уреди.

Мат спря да се бори с тапата и погледна към нея с тъжна усмивка.

— Съжалявам за това, Кендъл. Лош момент.

— Разбирам — каза меко тя.

Наскоро, съвсем неочаквано бе починал главният редактор на вестника на Мат. Смъртта на Листър Грегори остави празно място в живота на Мат — както в личен, така и в професионален план. Той все още не бе намерил подходящ заместник за длъжността. А докато не намереше, не можеше да остави вестника си, дори за меден месец. Кендъл, естествено, му съчувстваше.

Не съжаляваше, че трябва да се откажат от меден месец, защото се наслаждаваха на невероятното си щастие. Съпругът й бе всичко, за което би могла да мечтае. Свекърът бе щедър до прекаленост и не само по отношение на материалните неща. Гиб я бе приел в тяхното семейство, без дори следа от резервираност или обида. От години Мат принадлежеше единствено на него. Сега трябваше да го споделя с друг и го вършеше с благородство.

Те бъбреха за церемонията и приема, докато отпиваха от шампанското и приготвяха сандвичи с шунка. Мат беше ненаситен, но Кендъл бе все още превъзбудена, за да яде.

Тя отхапваше неохотно парченца от кората на филията си и поглеждайки през прозореца, каза:

— Искам да оформим като градина само половината от двора и да оставим дива и непроменена задната част, както е сега. Ще сложа хранилки за птици по дърветата. Ще завъдя катерички много бързо. Надявам се да имаме и миещи мечки.

— Правят мръсотии.

— Не и нашите мечки. Те ще се държат прилично, защото ще получават храна редовно и няма да им се налага да тършуват. И елени — продължи тя ентусиазирано, без да обръща внимание на възклицанието му. — Дори ще приучим елените да идват по-близо до къщата.

— Кендъл, ако завъдим елени в двора, приятелите ми начаса ще довтасат, за да ги застрелят още в първия ден на ловния сезон.

— О, не говори така! И дори не си помисляй да закачиш някоя препарирана глава, по която и да е от стените.

— Не разбирам антипатията ти към лова. Това е спорт, който ние с татко много обичаме. И не само ние.

— Добре, аз не разбирам как някой може да се стреми да убие невинно животно.

— Много си милозлива.

— Предполагам. — Тя се усмихна тъжно. — Едно лято двете с баба спасихме живота на една сърничка. Намерихме я на любимото ни място, близо до водопада. Той всъщност не е нищо повече от поточе, но когато бях много малка, ми изглеждаше страхотен. Освен това, там имаше и един отдавна забравен мемориал от Гражданската война. Когато отивахме на пикник там, а то ставаше поне веднъж седмично, винаги си играех със старото ръждясало оръдие.

Както и да е, ние попаднахме на сърничката в гората. Беше със счупен крак. Двете я пренесохме до колата и я заведохме вкъщи. Шинирахме крачето й и я хранихме, докато тя се оправи достатъчно, за да се върне в гората.

— Където е станала жертва през следващия ловен сезон.

— Мат!

— Извинявай. — Той се пресегна през масата и я погали но бузата. — Как можах да го кажа?

Тя хвана ръката му и целуна дланта, след това започна да си играе с палеца му, който захапваше леко със зъби.

— Заведи ме в леглото — прошепна тя съблазнително. Леглото беше вече готово. Вази с цветя бяха поставени върху нощните масички и тоалетките. Нямаше съмнение — лично подредени от Гиб. Но дори фактът, че свекърът й е нарушил интимността на тяхната спалня, не намали желанието на Кендъл.