Сандра Браун - Лъки

— Мислиш ли, че е привлекателна?

Доловил несигурността в гласа на жена си, Чейс спря на определеното им за паркиране място пред блока и се обърна да я погледне.

— Мисля, че ти си привлекателна — нежно заяви той и се протегна през седалката, за да я целуне ласкаво по челото.

— Но Девън е толкова интелигентна и изтънчена…

— А ти си бременна с моето бебе. — Промуши ръка под дрехите й и я постави върху голия й корем. — Кога разбра?

— Миналата седмица. Мензисът ми закъсня с повече от две седмици. Вчера си направих тест вкъщи, но не бях съвсем сигурна. Затова се обадих на лекаря и си уговорих час за днес сутринта. Той потвърди бременността.

— Не се ли чувстваш по-особено? — прошепна той, докато я галеше.

Тя се разсмя и прокара пръсти през косата му.

— Не. Още не.

Ласките му станаха по-настойчиви. Целувките им — по-дълги и страстни. Най-накрая Таня леко го отблъсна.

— Може би е по-добре да влезем вътре.

— Да, май е по-добре — съгласи се той и красноречиво въздъхна.

Веднага щом затвориха входната врата на апартамента, Чейс я придърпа към канапето във всекидневната.

— Чейс — възпротиви се тя, — до спалнята има само още няколко крачки.

— Твърде много са.

Вече бе съблякъл ризата си. Разкопча ципа на панталона и бързо го захвърли на земята заедно с бельото си. Нетърпеливо започна да сваля дрехите на Таня. Едва когато се притисна към нея, разумът му за малко взе връх над изгарящата го страст.

— Няма да те нараня, нали?

— Не.

— Ще ми кажеш, ако те заболи, нали?

— Да, Чейс.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — изстена тя, като го притисна до себе си и го пое с цялото си тяло.

— О, Боже, обичам те — прошепна той, заровил лице в косата й няколко минути по-късно. Лежаха отпуснати в прегръдките си и преживяваха насладата от страстното любене.

— И аз те обичам — Таня се притисна към него и го целуна по гърдите. — Съжалявам всички, които не са толкова щастливи, колкото сме ние. Особено Девън и Лъки.

Таня не изпитваше и грам завист към околните. Беше щедра и великодушна до крайност. Но и тя, като всяко човешко същество, си имаше своите страхове и съмнения. Нейните се кореняха в произхода й.

Произхождаше от голямо, трудолюбиво, но бедно фермерско семейство. За обучението й в колеж не можело и дума да става и тя се отнасяше с нескрито възхищение към всички, които притежаваха диплома за завършен колеж.

Благият характер и непретенциозността на Таня силно привличаха Чейс. Познаваше страховете й и ги смяташе за наивни, макар никога да не ги обсъждаше с нея. Беше много типично за нея да изпитва съжаление към Девън Хейнс, макар че бе толкова впечатлена от поведението и външния й вид.

— Свързваш имената им така, сякаш са двойка — каза той.

— Мисля, че биха били, ако това беше възможно — тихо потвърди тя.

— Таня — задавено продума Чейс и погали русата й коса. — От теб ще стане чудесна майка.

— Кое те кара да смяташ така?

— Защото притежаваш безкрайна и неизчерпаема любов за другите.

Със замъглени от обич очи тя погали с пръсти изсечените черти на лицето му.

— Колко хубаво го каза, Чейс.

— Истина е.

Преди да се разчувстват прекалено много, тя се усмихна.

— Знаеш ли, единственото ограничено и недостатъчно голямо нещо в живота ни е този апартамент. Разговарях с една жена — агент на недвижимо имущество — миналата седмица, преди още да започнат неприятностите на Лъки. Тя ми каза да й се обадим веднага щом решим, че сме готови да си потърсим друго жилище.

— Тя?

— Една стара твоя приятелка, Марси Джоунс.

— Патето Джоунс — възкликна той през смях.

— Патето?

— Така й викахме.

— Колко ужасно!

— Ами! Беше просто на шега…

— Тя е много симпатична.

— О, зная — съгласи се той. — Винаги е била. Ние я дразнехме, защото беше висока и слаба, носеше очила и скоби на зъбите и зубреше през цялото време.

— Тя очевидно не е обръщала особено внимание на подигравките ви. Сега е една преуспяваща бизнес дама.

— И аз така чух. Притежава собствена компания за недвижими имоти, нали?

— Мм, да. И дори след като ме обра, за да платиш гаранцията на Лъки, мисля, че имаме достатъчно пари, за да помислим за нова къща. Знаеш ли какво? — каза Таня и се подпря на лакът, за да го вижда по-добре. — Смятам, че Марси си е падала по теб, когато сте били ученици.

— Така ли? — Без да я слуша повече, той покри с ръка едната й гърда и леко я погали с палеца си. — Господи, колко е хубаво!

— Тя ми зададе цял куп въпроси за теб. Искаше да знае как си, с какво се занимаваш.