Сандра Браун - Лъки

Лъки се бе излегнал във въртящия се стол, който баща им и дядо им бяха използвали преди тях. Бе вдигнал краката си, обути в ботуши, на бюрото — още една реликва от разцвета на петролния бизнес. Между ухото и рамото му бе притисната телефонната слушалка. Той махна с ръка на брат си и му даде знак да влезе.

— Да, можем да изпратим екип утре и да започнем работа. — Намигна на брат си и направи кръгче с палеца и показалеца си, за да му покаже, че всичко е наред. — Не сме изгубили всичко в огъня и сме решени да продължим. Само ми дайте координатите и нашите момчета ще бъдат там преди зазоряване.

Гой се изправи на стола, пресегна се за тефтер и молив и набързо надраска указанията.

— Път № 4, казваш? Аха, две мили след въртящата мелница. Разбрах. Ясно. Радвам се, че отново ще работим с теб, Върджил.

Той затвори телефона, скочи от стола и нададе пронизителен, тържествуващ вик.

— Договор! Голям договор! Спомняш ли си стария Върджил Дъбоу от Луизиана? Има добри изгледи за четири кладенеца и иска ние да направим сондажа. Как ти се вижда това, братле? И това ако не е добра новина! Четири нови кладенеца и бебе, което скоро ще се появи на бял свят. Как ти се отразяват толкова много добри новини само за двадесет и четири часа?

Упъти се към кафеварката и тупна брат си по гърба. Наля си чаша кафе и каза:

— Ще се обадя на всички момчета и ще ги предупредя да се стягат.

Изведнъж млъкна, когато, вдигнал чашата към устните си, осъзна, че брат му не споделя възторга му.

— Какво има?

— Това за договора е страхотно — каза Чейс.

— Е, не бих казал, че външният ти вид изразява триумф. — Лъки остави чашата си. — Какво става с теб? Мислех си, че ще подскочиш до тавана от радост.

— Сигурно щях да го направя, ако не се боях, че може да ми се наложи да те вържа, за да те предпазя от нови неприятности.

— За какво говориш?

— Някой се е разприказвал, Лъки.

— Разприказвал се е?

Чейс бе нагънал вестника четири пъти по дължината му, за да може да го събере в джоба на дънките си. С явно неудоволствие го извади и го подаде на Лъки.

Той прочете статията. Първите думи, отронили се от устата му, бяха яростни ругатни. Последваха ги още по-люти и невъздържани. Чейс внимателно го наблюдаваше, в очакване на следващата му реакция.

Лъки отново се отпусна на стола, който леко се плъзна назад. Наведе се напред, притисна главата си с ръце и от устата му се заизливаха ругатня след ругатня. Когато най-накрая се поуспокои, той се изправи и попита:

— Девън вече видяла ли е това?

— Мама смята, че не е. Рано сутринта е тръгнала за затвора. Пили са заедно кафе, но мама разгърнала вестника едва след заминаването й.

— И какво, по дяволите, означава това? — попита Лъки, като гледаше към статията. — Според неназован източник.

— Означава, че човекът, издал информацията, се страхува от това, което можеш да му направиш, ако научиш кой е.

— И е дяволски прав да се страхува — злобно процеди Лъки. — Но аз ще разбера кое е това копеле. „Агентите бяха наранени по време па разправията, избухнала след като любовницата на Лъки уж била обидена“ — прочете той.

— Разправия! Що за дума е това? И Девън не беше уж обидена. Тя наистина бе обидена. И да я нарече моя любовница! — изкрещя той. — Та ние сме били заедно само веднъж. Веднъж, по дяволите!

Лъки скочи от стола и започна да кръстосва из офиса.

— Точно това исках да избегна — каза той и удари с юмрук по дланта на другата си ръка. — Исках да предпазя Девън от скандал.

— Името й така или иначе щеше да бъде споменато по време на процеса — разумно посочи Чейс.

— Мислех си, че изобщо няма да се стигне до процес. Надявах се нещо да се случи преди това. Мислех си, че Сюзън може би… — Той се спря и се обърна към Чейс. — Тя е! — Въпреки яростта и възбудата, които изцяло го владееха само преди няколко секунди, в този момент той бе забележително спокоен. Промяната в настроението му бе толкова внезапна, сякаш току-що бе затръшнал входната врата и бе оставил бурята да вилнее навън. — Сюзън.

— От нея ли е изтекла информацията?

— Готов съм да заложа договора с Върджил, че е точно така.

— Обясни на Чейс, че бе видял дъщерята на банкера в стаята на дежурния.

— Да, и аз я видях — отвърна Чейс. — Хилеше се като ряпа. Но дали би поела риска името й да бъде свързано с тая бъркотия?

— Тя излъга агентите, нали? — Лъки се отправи към вратата.

Чейс, който добре познаваше избухливия характер на брат си, го последва навън.