Сандра Браун - Лъки

— Патето Джоунс се интересуваше от книги, не от момчета. Най-малко пък от луди глави като мен — добави той и придърпа Таня върху себе си. Тя усети с тялото си обхваналата го възбуда. Останал без дъх, той я попита: — Как изобщо можем да разговаряме за това в подобен момент?

Не разговаряха за нищо повече.

Разполагаха с тенискорт, игрище за голф с девет дупки, зала за вдигане на тежести, писта за джогинг, библиотека, претъпкана с най-новите бестселъри. Въпреки всичките си удобства, обаче, това си беше истински затвор.

Девън бе използвала телефонната си кредитна карта предишния ден и се бе обадила в канцеларията на затвора от дома на Тайлърови, за да си уреди свиждане със съпруга си за девет часа сутринта.

Стана рано, облече се и слезе долу. Лори настоя Девън да изпие чаша кафе преди тръгване. Сейдж все още спеше. Разбра, без изобщо да нита, че Лъки е излязъл рано сутринта, за да върне пикапа, в случай че някой от компанията се нуждаеше от него.

Шофирането през Източен Тексас рано сутринта в един толкова слънчев ден би трябвало да бъде приятно и отморяващо преживяване. Пасищата, по които пасяха големи стада, бяха осеяни с диви цветя. Южният ветрец донасяше аромата на борове и билки през свалените прозорци на колата й. Спокойствието и обгръщащата я тишина би трябвало да са поуспокоили нервите й, преди да спре пред желязната порта на затвора, да са я подготвили за ужасяващата я среща със съпруга й.

Но не беше така.

Дланите й лепнеха от пот, когато я въведоха в залата за свиждане. Беше голяма, просторна стая с обикновени прозорци, от които се виждаха цветните и зеленчуковите градини, поверени на затворниците, фотьойлите и канапетата, разпръснати из стаята, бяха функционални и удобни. Навсякъде по масичките бяха нахвърляни най-различни списания. Имаше и кафеварка с каничка прясно сварено кафе, а тази сутрин някой бе донесъл и кутия с понички.

— Ще дойде веднага — каза й надзирателят. — Вземете си кафе и понички, докато чакате.

— Благодаря.

Нищо не искаше. Стомахът й се бунтуваше. Остави чашата на един от столовете, стисна влажните си от потта ръце и се приближи към прозореца.

Какво да му каже?

Грег, имах любовна връзка.

Дори не беше и любовна връзка. Беше една-единствена нощ.

Грег, прекарах една нощ с друг мъж.

Не, това звучеше още по-зле.

Грег, бях завладяна от страстта му.

Страст?

Страст.

Както и да бъде наречено преживяването й, то бе наистина страстно. Как иначе щеше да се случи? Умът й не бе участвал. Нито дори романтичните й фантазии. Здравият й разум не бе изиграл никаква роля. Забравила бе напълно моралните си принципи. Единственото, което имаше значение в онзи момент, бе обхваналата ги страст.

И изживяването бе неповторимо.

През всичките изминали оттогава дни тази предателска мисъл се бе опитвала да изплува в съзнанието й, подобно на озверяло животно, което се опитва да събори стените на клетката си и да излезе навън, за да отпразнува свободата си.

Точно затова се чувстваше длъжна да си признае всичко пред Грег. Независимо, че съществуваше възможност той изобщо да не научи за станалото, тя знаеше, че в края на краищата ще му разкаже всичко. Ако чувствата й не бяха така объркани, както чаршафите на леглото, което беше споделила с Лъки Тайлър, тя може би щеше да съумее да запази тайната до края на живота си, без да я споделя с когото и да било.

Но в душата й се бореха толкова противоречиви и неясни мисли и образи! А това я караше да се усеща виновна. И затова трябваше да обсъди всичко с Грег.

Женитбата й с Грег определено бе нещо наистина странно, но според юридическите документи те все още бяха съпруг и съпруга. Напълно доброволно му се бе заклела във вярност и също толкова доброволно бе пристъпила клетвите си.

Нищо от това, което Грег бе направил или не бе направил за нея, нямаше значение в случая. Тук не ставаше дума за това дали той бе виновен или невинен, дали я бе използвал — нея или вестникарската й колонка. Неговите прегрешения не можеха да оправдаят постъпката й. Тя беше прелюбодейка.

Може би ако бяха имали поне една брачна нощ, както бе се надявала…

Може би ако тялото й не бе така зажадняло за ласките, които не бе получила от него…

Или пък ако той не бе отказал полагащите му се съпружески свиждания.

Това се бе оказало за нея най-жестокият удар. Само няколко часа преди да се срещне с Лъки, тя бе открила, че Грег се е отказал от позволените му по закон интимни свиждания с нея.