Сандра Браун - Лъки

Лъки не се интересуваше толкова от пътуването й, колкото от обяснението, което щеше да даде на Грег.

— Какво смяташ да му кажеш?

Тя унило поклати глава.

— Все още не зная.

— Какво ще му кажеш за мен?

— Колкото е възможно по-малко.

— Ще му кажеш ли как се запознахме?

— Предполагам, че оттам ще започна.

— С Литъл Алвин, Джак Ед и скандала?

— Така смятам.

— Ще му обясниш ли какво си правила в кръчмата?

— Той ще го разбере.

— Но не и останалото. Какво ще му кажеш за мотела?

— Не зная — призна си тя с нарастващо раздразнение.

— Е, по-добре ще е да измислиш нещо.

Разстроена, тя се обърна към него.

— Кажи ми, Лъки, какво да му кажа? Какво мога да кажа? Съществуват ли въобще думи, които биха направили нещата по-лесни за него? Постави се на негово място. Той е в затвора. Как щеше да реагираш, ако ролите ви бяха разменени? Как щеше да се чувстваш, ако аз бях твоя съпруга и ти разбереше, че съм спала с друг мъж?

Той протегна ръце към нея, притисна я до себе си и изръмжа.

— Ако беше моя съпруга, никога нямаше да спиш с друг мъж.

Тя избегна целувката му.

— Недей. — По гласа й разбра, че го отбягва не от свенливост. Взря се в очите й. — Недей — твърдо повтори тя. — Пусни ме.

Той разхлаби прегръдката и тя се измъкна от ръцете му.

— Поради причини, които не мога съвсем да проумея, семейството ти се отнесе към мен сърдечно и гостоприемно, макар че аз заслужавам единствено презрение. Очаквах, че ще ме отбягват, че ще се държат с мен като с лека жена. Вместо това те се оказаха необикновено любезни и внимателни. И аз няма да ги разочаровам, няма да предам доверието им и няма да се държа с теб като уличница.

Тялото му се напрегна, сякаш ненадейно бе получил силен удар с камшик.

— Ти не си уличница. — Гласът му не търпеше никакви възражения. — Никога не съм те възприемал по този начин. Никога не съм се отнасял с теб като с уличница. Не си ли спомняш, че днес едва не пребих един, който си позволи да прави подобни намеци?

Тя внезапно наведе глава и той си помисли, че може би отново се опитва да прикрие сълзите си.

— До този момент — гласът й бе нисък и развълнуван — имам само един грях, който трябва да призная пред съпруга си. Моля те, не усложнявай нещата повече, Лъки.

— За пръв път ме наричаш по име — промърмори той и пристъпи крачка напред. — Това вече е нещо. Начало.

Тя вдигна глава. Очите им се срещнаха и дълго време никой не отмести поглед. Най-накрая тя навлажни устни, силно прехапа долната си устна и прошепна.

— Не ни е позволено никакво начало. — Обърна се и се отправи към къщата.

— Боже, Боже! Чудесата нямат край.

Чул гласа на сестра си, Лъки гневно се обърна.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Сейдж излезе иззад едно от прасковените дървета.

— Значи все пак съществувала жена, която може да каже не на Лъки Тайлър? Моята вяра в жените бе реабилитирана напълно.

Млъкни, злобарке — измърмори той. — От колко време си тук?

— Достатъчно дълго, за да се разтреперя от вълнение.

— Защо ни шпионираш?

— Не ви шпионирам. Мама ме изпрати да ви кажа, че Чейс и Таня си тръгват. Смяташе, че ще искате още веднъж да ги поздравите с радостното събитие. Но аз усетих сериозността на разговора ви и реших, че няма да е много разумно, ако ви прекъсна.

— Значи си подслушвала?

Без да се смути ни най-малко, Сейдж мина край брат си и закрачи към къщата.

— Бедният Лъки — театрално произнесе тя. — Най-накрая да срещне жената, която наистина желае и да се окаже, че тя всъщност притежава три омразни неща.

— Три омразни неща?

— Ум, съвест и съпруг.

Лъки яростно я изгледа.

— Знаеш ли, когато мама и татко те донесоха от родилния дом, двамата с Чейс сериозно бяхме решили да те завържем в един чувал и да те метнем в езерото. Жалко, че не го направихме.

— Лъки изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да посегне на Сейдж — отбеляза Таня.

Чейс и тя пътуваха за дома с колата си. Чейс беше оставил пикапа в къщата, защото не искаше жена му да се друса в раздрънканата му кабина през целия път до тях.

— Сейдж винаги е била много досадна — каза той, но усмивката му изразяваше любов и привързаност. — Сигурно му е подхвърлила нещо за гостенката ни.

— Аз я харесвам.

— Сейдж?

— Не — Таня снизходително го поправи, защото знаеше, че той просто се прави, че не разбира за кого става дума, — гостенката.

— Хъм. Смятам, че е добра. Днес много ни помогна. Не се пречупи под натиска, остана напълно спокойна и невъзмутима. Повярвах на всяка една нейна дума. Съдебните заседатели също ще й повярват.