Сандра Браун - Лъки

Лъки обаче се интересуваше единствено от мнението на Девън за него.

— Тя сигурно си мисли, че съм луда глава.

— Но ти си луда глава.

— А ти не си ли?

— Все толкова ми стига умът, за да преценя, че не бива да налитам на федерален агент.

— Защото никога не са разговаряли с твоята жена по начина, по който разговаряха с Девън.

— О, значи сега тя е твоята жена? — попита Чейс.

— Е, просто така е думата.

— А може би така ти се иска?

Лъки мрачно се загледа през изпоцапаното предно стъкло.

— Кой би могъл да предположи, че един юмручен бой в кръчмата ще завърши с подобна бъркотия?

Чейс не отговори нищо, но въпросът и без туй си беше риторичен. Лъки разсеяно се взираше в пейзажа край пътя.

— Нещо да се е чувало напоследък за Литъл Алвин и Джак Ед?

— Нищо. Пазят поведение.

— Ако питат мен, агентите ще направят по-добре, ако ни оставят на мира и се захванат с тези двамата.

— Да, но никой не те пита. — Чейс навлезе в алеята и подкара към къщата, от прозорците па която струеше мека, златиста светлина. — Изобщо не си помислям да се заловиш сам с тях — предупреди го Чейс. — Нямаш нужда от допълнителни усложнения.

— Девън все още е тук!

Лъки изведнъж се почувства ободрен като видя червената й кола на алеята. Чейс паркира до пея. Лъки скочи от пикапа, изкачи стълбите с няколко скока и влезе вътре.

— Здравейте всички. Затворникът е свободен.

— Това не е никак весело — сърдито го посрещна Лори във всекидневната, където седеше с Девън, Сейдж и Таня. Чейс им бе телефонирал предварително, за да им съобщи решението на съдията.

— И в затвора не е — каза Лъки с подобаващо мрачен тон. Той прекоси стаята и се приближи към канапето, на което седеше Девън. Отпусна се до нея и без никакво смущение постави ръка на коляното й. — Добре ли си?

— Чувствам се чудесно.

— Онези копелета причиниха ли ти още нещо, след като ме отведоха?

— Не. Позволиха ми да си тръгна. Чейс ме докара дотук. — Тя се усмихна на Лори, Сейдж и Таня. — Всички бяха много мили с мен, макар че цялата тая суматоха беше напълно излишна.

— След ужасния начин, по който са се отнесли с теб? — Лори се изправи. — Разбира се, че не е била излишна. Моето семейство ти дължи огромна благодарност, Девън. — Тя се отправи към сводестата врата. — Момчета, мийте се. Закъсняхме с вечерята заради вас.

— Бих искал да поговоря с Девън насаме, мамо — каза Лъки.

— След вечеря. Сигурна съм, че тя умира от глад. Чейс, престани с тези целувки и покани всички в трапезарията, ако обичаш.

Чейс с неохота пусна Таня от прегръдките си и отбеляза със смях:

— Днес трябваше да вземем мама със себе си. Никой нямаше да смее да й противоречи.

Лори бе изпълнила молбата на Лъки и бе сготвила обилна вечеря от пържено пиле, картофено пюре, печено месо, варена царевица и черен фасул. За десерт бе приготвила любимия му бананов пудинг. Въпреки събитията през изтеклия следобед, настроението около масата бе весело и празнично.

Тъкмо привършваха с десерта и кафето, когато Таня почука с вилица по чашата си. Всички замълчаха и я погледнаха с изненада, защото тя обикновено избягваше да привлича вниманието към себе си.

— Мисля, че в този момент семейството ни се нуждае от добри новини. — Тя хвана ръката на съпруга си, усмихна му се и заяви. — В скоро време можете да очаквате един нов Тайлър. Бременна съм.

Лори плесна с ръце, а очите й веднага овлажняха.

— О, това е чудесно!

Сейдж дрезгаво изсвири. Лъки силно се разсмя.

— Не гледай така, братко! Едно парче от пудинга току-що падна на панталона ти.

Чейс, зяпнал жена си, постави празната лъжица обратно в чинията си.

— Ти… сериозно ли? Сигурна ли си?

— Таня ликуващо кимна с глава.

— Да, ще ставаш татко.

Когато достигна бялата дървена ограда, която опасваше прасковената градина, Девън опря ръцете си на най-горната дъска и дълбоко пое дъх. Лъки застана до нея. За пръв път, откакто Чейс го бе докарал от града, двамата оставаха сами. След съобщението на Таня всички изведнъж започнаха да й задават въпроси, на които тя отговаряше спокойно и уверено.

Не, бременността не е много напреднала, но вече е окончателно потвърдена.

Да, чувства се чудесно и им благодари за загрижеността.

Не, все още не се оплаква от сутрешни неразположения.

Да, очаква да се роди в началото на годината. Не, лекарите не предвиждат никакви трудности и усложнения.

Разговорите за бебето удължиха вечерята. Най-накрая Лори се изправи, за да почисти масата и подкани Девън и Лъки да излязат. Вечерта беше топла и задушна. Въздухът бе влажен, пропит с омайващите аромати на пролетта.