Сандра Браун - Лъки

— Той е прав — процеди Чейс през стиснатите си зъби. Беше извил ръцете на агента назад. Повдигна ги по-нагоре, към лопатките. Мъжът простена.

— Нали? И преди да отговориш, искам да ги кажа, че половин дузина заместници на шерифа и аз чухме през вратата всяка думичка, произнесена в тая стая.

— Може би — агентът се задъхваше от болка. — Може би той наистина малко попрекали.

— Чейс — извика Пат, — пусни го. Очите му ще изхвърчат от напрежение.

Лъки изобщо не забелязваше какво става около него. Беше усетил вкуса на кръвта и искаше още. Злобно се взря в агента и го заплаши.

— Ще те прикова…

— Лъки, млъкни! — Пат извика един от събралите се в другата стая помощници. — Заведи го горе и го заключи.

— А? — Мисълта за затворническата килия отрезви Лъки и той изгуби войнственото си настроение. — Защо?

— Защото си заподозрян в умишлен палеж, забрави ли? — спокойно произнесе Пат и кимна на помощника да отведе Лъки.

— Но аз съм невинен!

— Това трябва да докажеш на съдията по-късно днес следобед. А междувременно ти препоръчвам да си мериш приказките по-добре и да поукротиш гнева си.

Лъки беше сразен и изобщо не се опита да се противопостави на помощника, който на всичкото отгоре навремето бе участвал в един и същ бейзболен отбор с Лъки и бяха приятели от години. Погледна към Девън.

— Заведи я вкъщи, Чейс.

— Добре — кимна брат му. — А и ти не създавай повече проблеми.

— Ще се видим в съда — дръзко каза Лъки, докато го извеждаха през вратата. Усмивката му обаче изчезна, когато помощниците и чиновниците се отместиха да му направят път и той забеляза едно ярко петно в иначе едноцветната, боядисана в синьо стая на дежурния.

Сюзън Йънг стоеше до отсрещната стена, навиваше кичур коса около пръста си и доволно се усмихваше.

— Постъпката ти беше дяволски глупава.

Пикапът с изписани по вратите му инициали на „Тайлър Дрилинг Корпорейшън“, хлътна в една дупка и целият се разтресе. Чейс превключи на по-малка предавка и заплашително изгледа брат си. Цветът на тапицерията на седалките вече не личеше от многото пластове мръсотия, наслоени по тях през годините, през които бяха кръстосвали с него от обект на обект.

— Не знаеш ли какво е наказанието за нападение на федерален агент?

— Не, а ти? — рязко му отвърна Лъки.

— Знаеш какво имам предвид.

— Е, не ми предявиха обвинение, така че ме остави на мира, ако обичаш. — Лъки се смъкна още по-ниско в седалката си, а Чейс насочи пикапа към къщата, потънала в здрача на спускащата се вечер. И изведнъж, почувствал се неловко заради грубото отношение към брат си, Лъки додаде: — Благодаря, че плати гаранцията.

Трябва да благодариш на Таня. Парите са част от нейния жилищен фонд.

— Нейния какво?

— Нейния жилищен фонд. Иска да си купим къща и събира пари.

Лъки отметна назад тъмнорусата си коса.

— Исусе! Чувствам се ужасно.

— Е, не толкова ужасно, ако бе прекарал дните преди процеса в затвора. Или пък ако съдията се бе вслушал в искането на прокурора и бе определил гаранция, по-висока от тази, която можем да платим.

Федералните агенти бяха убедили прокурора, че разполагат с достатъчно доказателства срещу Джеймс Лоурънс Тайлър, за да му предявят обвинение в умишлен палеж. Обосноваха се с твърдението, че щом едната жена може да излъже заради него, значи и другата е способна на това. Защо трябваше да повярват на Девън, а не на Сюзън? Оставяха на съда да прецени достоверността на показанията на всяка от двете жени и да реши дали Лъки е виновен или невинен.

Всички близки на Лъки бяха убедени, че агентите постъпиха по този начин от чиста злоба, а не защото вярваха във вината му, но за нещастие не можеха да направят нищо, за да променят ситуацията.

Адвокатът на Лъки се бе обърнал с молба към съдията да намали размера на гаранцията, искана от прокурора. Бе подчертал с какво добро име се ползва Лъки в областта и бе гарантирал, че клиентът му на всяка цена ще се яви в съда, за да отхвърли отправеното му обвинение и да защити почтеното си име. Съдията познаваше момчетата на Тайлър още от раждането им. Бяха буйна, но не и престъпници. И той се отнесе милостиво и снизходително.

— Как е Девън? — попита Лъки.

— Доста разстроена. Мама я взе под крилото си.

— Има ли някакъв начин да скрием името й от вестниците? Поне до започването на процеса.

— До този момент единствено хората, които присъстваха на разпита, знаят коя е тя. Не вярвам федералните агенти да кажат на някого. Едва ли биха искали да се разбере, че единият от тях едва не бе пребит от бой. — Чейс хвърли на брат си още един изпълнен с укор поглед. — Много тъпо от твоя страна, Лъки! Ако Пат не беше там, за да поуспокои нещата, сега щеше яко да си го загазил.