Сандра Браун - Лъки

— Не.

— Това едва ли би му отнело повече от два часа.

— Не е излизал от стаята.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

— Изглеждате съвсем категорична.

— Да. Напълно.

— Мотелската стая е достатъчно широка, госпожо Хейнс. Не би ли могъл…

— Ние споделяхме не само стаята, но и леглото — заяви тя с блеснали очи. — Ако искахте да ме накарате да си го призная, защо не ме попитахте направо като истински мъж, ами го увъртате и усуквате?

— Амин! — обади се Лъки.

— Господин Тайлър и аз спахме на едно и също легло — продължи Девън. — Двойно легло. Бяхме много близо един до друг. По необходимост. И ако господин Тайлър се бе опитал да стане и да излезе от стаята, аз със сигурност щях да се събудя. Не спя много дълбоко.

Господи, беше страхотна! На Лъки му се искаше да й изръкопляска. Или да я целуне. Или пък и двете. Бе успяла да ги сложи на местата им. Но те все още не се предаваха.

— Нито веднъж ли не се събудихте през цялата нощ?

Лъки усети капана и искрено се надяваше, че Девън го е забелязала. Ако тя кажеше да, те биха могли да продължат да твърдят, че той се е измъкнал, а после се е върнал без тя да разбере, като е разчитал да я използва като алиби. Другата й алтернатива бе да си признае, че е имала интимна връзка с един непознат.

— Напротив. — Въпреки по-големия риск за нея самата, тя бе избрала втората алтернатива. Лъки се възхити на куража й, но искрено съжали за удара, който гордостта й щеше да понесе. — Събудих се веднъж.

— Защо?

Въпреки усилията на Пат, Лъки рязко скочи от мястото си.

— Какво значение има това, по дяволите!

Пат го блъсна на мястото му, изправи се пред него, застанал като щит между агентите и Лъки, който бе готов да ги разкъса с голи ръце.

Когато успя временно да успокои Лъки, Пат се обърна към агентите.

— Вижте, вие двамата. Госпожа Хейнс сама се съгласи да дойде тук. Знаете, че тя е омъжена и никак не й е лесно в този момент. Давайте по-кротко, а?

Не му обърнаха внимание.

— Отговорете на въпроса, госпожо Хейнс.

Тя с гняв изгледа агентите, хвърли един бърз поглед към Лъки, а след това сведе глава и се загледа във влажните си от напрежение ръце, които стискаше в скута си.

— През нощта господин Тайлър и аз… имахме интимна връзка.

— Можете ли да го докажете?

Тя рязко вдигна глава.

— А вие можете ли да докажете противното?

— Не — отвърна агентът, — но в съседната стая има една друга жена, която казва буквално същото, само че освен това тя твърди, че той се е похвалил, че смята да запали сградата и да вземе парите от застраховката.

— Тя лъже.

— Така ли?

— Да.

— И откъде знаете?

— Защото той беше с мен цялата нощ.

— И те чукаше!

Мощното тяло на Пат Буш се оказа недостатъчно здрава преграда, за да спре Лъки. Той изрева като разярен лъв и се хвърли през стаята към агента, който бе запратил непочтената си забележка в лицето на Девън.

Бутна агента и го събори върху масата, която с трясък се прекатури на пода. Из стаята се разхвърчаха трески. Девън изненадано извика, скочи от стола си и заотстъпва към вратата.

В този момент Чейс връхлетя вътре и едва не я събори на пода. Той чакаше в стаята на дежурния, но при най-малкия знак, че са възникнали неприятности, побърза да се притече на помощ на по-малкия си брат.

Вторият агент, този, който бе останал встрани от юмруците на Лъки, се спусна напред, за да помогне на колегата си. Чейс го сграбчи откъм гърба.

— Не бързай толкова, приятелче — изрева той в ухото на агента, като не му позволяваше да мръдне от мястото си.

Пат, съвзел се от изненадата, се изплъзна от юмруците на Лъки, сграби го за яката и го изправи на крака.

— Какво, по дяволите, става с теб? — изкрещя той. — Това няма да ти помогне.

Той изблъска по-младия от него мъж до стената и го притисна назад, опрял ръка на гърдите му. С другата си ръка помогна на агента да се изправи.

Цялото тяло на Лъки се тресеше от напрежение и ярост. Той насочи показалец към агента.

— Ти, кучи син! Никога повече не си позволявай да й говориш…

— Ще повдигна срещу теб обвинение за нападение на длъжностно лице — изрева агентът. Измъкна от джоба си бяла, сгъната кърпичка и се опита да спре яркочервената кръв, която течеше от разцепената му устна.

— Няма да направиш нищо подобно — високо заяви Пат. — Ако повдигнеш обвинение, аз ще отида при твоите началници и ще депозирам официално оплакване срещу теб заради начина, по който проведе този разпит. Ти съвсем умишлено тормозеше и всячески унижаваше госпожа Хейнс, която направи всичко възможно, за да помогне на разследването.