Сандра Браун - Лъки

— Ами, чай с лед, ако обичате.

— Чудесно, сега ще ти донеса. Захарта и лимонът са на масата. Лъки, подай й чинията от хладилника. А сега, когато тя вече е тук, и ти можеш да започнеш да се храниш. — Подаде на Девън чашата с чай и додаде: — Беше твърде притеснен, за да яде, преди да пристигнеш.

— Не съм бил притеснен — сърдито отбеляза той. Сложи препълнените чинии на масата и като преметна крак през облегалката на стола, се настани край масата. — Страхувах се, че тя няма да дойде.

Девън реагира така, сякаш я бе ударил.

— Казах, че ще дойда, нали?

— Да, но имаш навика да се отмяташ без предупреждение.

— Е, тя е тук и това е най-важното — намеси се Чейс, след като Таня силно заби лакът в ребрата му. — Всички много се радваме, че се съгласихте да свалите подозренията от Лъки, госпожо Хейнс. Особено като се има предвид какво ви струва това.

— Защото сте омъжена! — Сейдж, която за радост на всички бе мълчала до този момент, не можеше да се сдържа повече. — Вие съвсем определено не приличате на никоя от мадамите на Лъки.

— Сейдж!

— Не исках да я обидя, мамо. Зная, че и ти като мен си изненадана, че не носи отровнозелени сенки и мрежести чорапи. Между другото, костюмът ти много ми харесва — каза тя и сърдечно се усмихна на Девън.

— Б-благодаря — смънка Девън.

Макар че само преди няколко минути Лъки се бе опитвал да ядоса Девън, сега му се прииска да напляска сестра си за грубостта й. Бузите на Девън бяха яркочервени, очите й неестествено блестяха, но устните й бяха пребледнели под перленото й червило.

Таня побърза да й се притече на помощ.

— От колко време сте журналистка, госпожо Хейнс?

— Вече пет години — отговори Девън и погледна Таня с признателна усмивка. — Започнах работа веднага щом завърших колежа. Преди да получа мястото в Далас, работех за един по-малък вестник в Южен Тексас.

— Аз редовно чета вашите материали. Много са интересни.

— Много сте тактична — тя леко се усмихна. — Моите читатели понякога оспорват твърденията ми.

— И аз не винаги съм съгласна с вас — призна си Таня с усмивка, — но написаното от вас винаги ми дава повод за размисъл.

— Радвам се да го чуя.

— Вкъщи ли пишете или всеки ден ходите до редакцията на вестника? — поинтересува се Сейдж.

— Откъде черпите идеите си? — не я остави да отговори Чейс.

— Защо не млъкнете всички и не оставите госпожа Хейнс да се наобядва — прекъсна ги Лори и, забравила веднага собственото си нареждане, попита: — Използвате ли текстообработващи програми?

Девън се разсмя.

— Нямам нищо против въпросите. Наистина. Обичам да говоря за работата си.

Отговори на въпросите им по ред. Лъки също проявяваше интерес към разказа й, но се опитваше да изглежда напълно незаинтересован и ядеше пилешката си салата, без изобщо да усеща вкуса й.

Семейството му се отнасяше към нея сякаш беше Савската царица. По дяволите! Той беше в беда, не тя. Защо не я подлагаха на същия разпит, на който бяха подложили него за това, че е спал с непозната?

И макар че през цялото време си задаваше с раздразнение подобни въпроси, знаеше, че ако някой от тях само се осмелеше да произнесе една обидна дума по неин адрес, той веднага щеше да се изправи в нейна защита.

— Кой се обади на Пат? — попита Лори. Тя бе отместила пердето и гледаше през прозореца към приближаващата се патрулна кола.

— Не съм аз — каза Лъки. — Мислех, че ще изчакаме да се наобядваме, Чейс.

— И аз така смятах. Не съм се обаждал.

Чейс стана от стола и застана до майка си близо до прозореца.

— Той е сам. Агентите не са с него.

Отиде и отвори задната врата, преди още Пат да е стигнал до нея. Шерифът влезе в кухнята и свали шапката и слънчевите си очила.

— Здравейте всички — той кимна по посока на масата и добави, — извинете, че прекъсвам обяда ви.

— Присъедини се към нас, Пат — покани го Лори. — Ядене имаме в изобилие.

— Не мога, но ти благодаря.

— Нещо за пиене?

— Нищо, благодаря.

До този момент Пат упорито избягваше да ги погледне в очите, пристъпваше неловко от крак на крак и неспокойно местеше пръсти по периферията на шапката си. По всичко личеше, че не бе наминал просто да ги види.

Лъки бутна настрана чинията си и се изправи.

— Какво има, Пат?

Пат Буш го изгледа напрегнато. Извади един сгънат документ от вътрешния джоб на униформената си риза.

— Имам съдебно постановление за арестуването ти.

Сейдж и Таня зяпнаха от изненада. Лори притисна ръка към гърдите си, сякаш някой току-що я бе наранил. Девън безпомощно разтвори бледите си устни. Реакцията на Чейс беше яростна и необуздана. Той извика: