Сандра Браун - Лъки

Едва след време осъзна, че е била измамена. Приела всичките му клетви за чиста монета, бе налапала въдицата веднага и бе паднала право в ръцете му. Понякога й се струваше, че Грег сякаш бе успял да проникне в мислите й, да чуе слабия и немощен глас на майка й да произнася думите, които преследваха Девън ден и нощ. Бе търсил и намерил най-верния път към нея, използвал бе състраданието и чувството й на жалост към всички слаби и изпаднали в беда хора.

Беше немислимо, обаче, да си признае всичко това пред Лъки Тайлър. Знаеше, че няма изход от ситуацията и затова продължаваше твърдо и неотстъпчиво да защитава Грег. В края на краищата той беше неин законен съпруг. Женитбата бе свързана с доста отговорности, които тя не можеше да пренебрегне просто ей така.

В отговор на въпроса на Лъки, тя за пореден път повтори мита, който сама си бе създала, макар да съзнаваше, че по този начин се опитва да оправдае наивността и лековерието си.

— Омъжих се за него, защото исках да демонстрирам вярата си в неговата невинност. Сключихме граждански брак в кабинета на адвоката му.

— И с колко дни разполагахте между сватбата и присъдата?

— Два дни. Грег бе единственият свидетел, призован от адвоката си да даде показания — обясни тя. — Той беше искрен и убедителен. Просто не можех да повярвам на ушите си, когато съдебните заседатели го обявиха за виновен.

Тя затвори очи.

— Все още виждам пред очите си съдебните пристави, които се приближиха, за да му сложат белезниците и да го отведат от залата. Грег изглеждаше сразен.

И разярен, помисли си тя. Неуспехът му да въздейства на съдебните заседатели и да ги убеди в невинността си го бе изкарал от равновесие. Тези дванадесет човека бяха останали недокоснати от „искрените“ му излияния. Тя се бе оказала единствената глупачка.

— Кога беше това?

— Преди единадесет месеца.

— Каква е присъдата?

— Две години затвор. Десет години условно. Адвокатът му твърди, че ще излежи по-малко от половината.

— Което означава, че скоро може да бъде освободен условно.

— След няколко седмици предстои преразглеждане на присъдата.

Лъки се изправи и се обърна с гръб към нея. Пъхна ръце с дланите навън в задните джобове на дънките си. Цялата му фигура, начинът по който бе изпънал раменете си, издаваха обхваналото го напрежение. Когато се обърна да я погледне, лицето му изглеждаше разярено и зло.

— И колко пъти си го мамила през тези единадесет месеца?

— Това не е твоя работа.

— Как да не е, по дяволите! — Той я сграбчи за ръката и я изправи на крака. — Не зная дали съм един от многото, дали принадлежа към някоя отбрана, елитна група мъжкари, или пък съм единственият му заместник. Да си кажа честно, не знам кое от трите предпочитам, но съм дяволски сигурен, че искам да знам истината.

— Това няма никакво значение.

— За мен има.

Сълзите напираха в очите й. Идеше й да му изкрещи истината. Никога не е плюло друг. Ти си единственият. Вместо това прошепна с дрезгав и несигурен глас.

— Ти си единственият.

Раменете му видимо се отпуснаха, а яростта в очите му понамаля.

— Предполагам, че ще трябва да ти повярвам.

— Ако искаш вярвай, но това е самата истина.

— Обичаш ли го?

— Той е мой съпруг.

— Не това те попитах.

— Не възнамерявам да обсъждам с теб взаимоотношенията си със съпруга ми.

— Защо?

— Защото нямаш право да ми задаваш подобни въпроси.

— Значи ми даде тялото си, но не искаш да ми повериш няколко отговора, от които имам нужда.

— Не съм ти давала нищо — опита се да възрази, но думите не излизаха от сърцето й. — Това, което се случи… то просто стана. Започна с няколко целувки и от там нататък… ти просто ме изненада.

— Така те изненадах, че не усети езика ми върху зърното на гърдата ти?

Не, простена тя наум. Спомняше си всяко негово докосване с най-големи подробности, но отчаяно й се искаше да забрави.

— Бях полузаспала. Просто отвърнах на ласките ти.

Той заплашително пристъпи напред.

— Ако сега ми кажеш, че си си представяла, че съм съпругът ти, ще те удуша.

— Не — в гласа й се долавяха сълзи. — Не съм си представяла нищо подобно.

Нямаше сили да срещне погледа му и бързо сведе очи. Тишината в къщата сякаш я притискаше и задушаваше. Натрапчивото му физическо излъчване я объркваше и тя стоеше замаяна и безсилна.

За да увеличи разстоянието помежду им, тя започна неспокойно да обикаля из стаята. Подреди една купчина списания върху масата. Отчаяно се опитваше да намери някакво занимание на ръцете си, стараеше се да не го погледне.