Сандра Браун - Лъки

— Точно това правихме, Девън! Можеш да го отречеш на предсмъртния си одър, ако това ще успокои съвестта ти, но фактът, че се любихме в оная нощ, ще си остане непроменен.

— Остави ме сама — простена тя. — Моля те…

— Чуй ме — настойчиво каза той. — Тази бъркотия с пожара не е единствената причина, поради която съм тук. Знаеш това. Знаеше го и вчера. Щях да тръгна да те търся независимо от всичко. Трябваше да те видя отново. И ти искаше да се видим не по-малко от мен. Не ме е грижа колко упорито се опитваш да го отречеш, но аз зная, че е вярно. Ти бягаш не само от евентуалното ти въвличане в едно криминално дело и от последиците, които то може да окаже върху живота ти. Ти бягаш от това — той нежно прокара ръка по корема й, погали бедрата й, мястото където те се срещаха.

— Недей! Не ме докосвай по този начин!

— Защо?

— Защото… защото…

— Защото желанието те подлудява така, както мен самия.

— Престани!

— Само ако ми кажеш, че греша, че не изпитваш към мен страстта и желанието, които раздират тялото ти. Кажи ми го, Девън и аз ще престана.

— Моля те! Просто ме остави на мира.

— Не мога — простена той. — Не мога!

Тя обърна глава през рамо. Той сведе лице. Устните им се сляха в ненаситна целувка. Тя се завъртя към него, той я обгърна с ръце и я привлече към себе си. Поставил ръце на бедрата й, бавно я намести точно срещу себе си.

Колкото по-силна ставаше страстта му, толкова по-необуздан бе гневът му, защото знаеше, че тя е забранен за него плод. Въпреки пакостите и лудориите, които вършеше по време на неделното училище, в съзнанието му все пак се бяха запечатали някои от духовните проповеди. Религиозното му обучение плюс всички морални напътствия и съвети, които бе получил от изключително почтените си родители, му нашепваха, че това, което върши, е грешно, грешно, грешно.

И въпреки това не можеше да се откаже от целувките й, не и когато устните й изглеждаха толкова сочни, толкова сладки, толкова нетърпеливи и ненаситни. Непрекъснато си повтаряше, че следващата целувка ще е последната. Край! Завинаги! Но от това желанието му сякаш нарастваше все повече и повече.

— По дяволите, Девън, отблъсни ме! Спри това. Спри ме. — Беше така завладян от нея, че изведнъж го обхвана прастарото, изконно мъжко желание да се бори за нея. Стиснал главата й с двете си ръце, той рязко я дръпна назад. — Къде е той? Къде е този смотаняк, за когото си омъжена? Къде беше той, докато ти пътуваше съвсем сама из Източен Тексас? Луд ли е, че ти позволява такава свобода? Сляп ли е? Защо това копеле не е тук сега, за да те предпази от мен? Да те защити от теб самата.

Лъки бе задал въпросите си без изобщо да очаква някакъв отговор от нея. Затова замръзна от изненада, когато тя извика отчаяно:

— Той е в затвора.

В този миг лампите внезапно светнаха отново.

Лъки примигна няколко пъти. Докато го наблюдаваше, Девън осъзна, че той мига както от изненада, така и от яркия блясък на флуоресцентната лампа. Светлината беше силна и дразнеща. Разкриваше прекалено много стаени подробности. Тя се измъкна от ръцете на Лъки и отиде да я изгаси. Чувстваше се далеч по-спокойна в потъналата в полумрак стая, осветявана единствено от свещта върху масата. Чувстваше се не толкова слаба и уязвима.

— Затвор?! — Той остана като закован на мястото си.

— Федералният затвор с лек режим в Източен Тексас. Намира се само на петдесет мили от…

— Зная къде се намира.

— Бях на посещение при него и на връщане реших да събера малко материал за статията си. Смятах, че посетителите на едно заведение в провинцията най-добре ще подкрепят теорията ми. Оказа се, че съм била права.

Това обяснение му беше достатъчно. Всъщност това бе всичко, което можеше да му каже. Нямаше никакво намерение да му разказва с подробности за посещението при съпруга си, от което си бе тръгнала толкова разстроена. Изобщо не му влизаше в работата колко съсипана и потресена се бе почувствала след свиждането.

Съвсем случайно Лъки Тайлър се бе оказал на подходящото място в подходящото време — а може би в най-неподходящото време, на най-неподходящото място — и се бе възползвал от нестабилното й емоционално състояние.

— За какво е в затвора?

— Финансови злоупотреби. Издаване на поверителна информация.

— Извършил ли го е?

— Разбира се, че не — излъга тя. — Мислиш ли, че бих се омъжила за криминален престъпник? — По времето когато се бе омъжила за него, тя все още вярваше в невинността му.