Сандра Браун - Лъки

— Какво научи от първата ви среща?

— Придобих представа за произхода му.

— Който беше какъв?

— Израснал е в малко стоманолеярно градче в Пенсилвания в семейство на много строги и религиозни родители, от които той много рано се е отчуждил и това им отчуждение продължава и до ден днешен.

— Защо? Не мога да си представя, че съм в състояние напълно съзнателно да се откъсна от семейството си.

Девън и сама се бе досетила за това. По-рано тази вечер той бе изразил съжалението си за трудностите, които причинява на близките си. Очевидно неприятностите на кой да е Тайлър бяха неприятности и на цялото семейство и всеки взимаше присърце проблемите на другия.

— Грег не е имал твоя късмет да се радва на такава силна привързаност в семейството си, господин Тайлър. Всъщност, много малко хора са чак толкова щастливи — замислено произнесе тя с много тъжен глас. — Бащата на Грег е работил за една и съща стоманолеярна компания през целия си живот. Никога не могъл да разбере сина си, който играел на стоковата борса и постоянно му натяквал, че трябва да се захване с някоя сигурна и стабилна работа.

— Значи ти никога не си се срещала с родителите му?

— Не.

— Ами твоите? Как приеха факта, че зет им е затворник?

— Моите родители са мъртви.

— О, съжалявам. Знам какво е да изгубиш родител. Баща ми почина преди няколко години. — Тя само кимна с глава. — Колко скоро след първия ви разговор започна да се срещаш с Шелби?

— Всъщност, ние никога не сме се срещали в истинския смисъл на думата. — Лъки недоверчиво я изгледа. — Вярно е. Адвокатът му многократно ни предупреждаваше, че не бива да се появяваме заедно на обществени места. Смяташе, че не би било приемливо един подсъдим да се разхожда из града.

— Значи ухажването се извършваше под бдителния поглед на адвоката.

— Глупости! След първите няколко срещи разбра, че може да ми има доверие, че няма да постъпя непочтено по отношение на клиента му и започна да ни оставя сами.

— Колко удобно!

— Всъщност наистина беше удобно — рязко му отговори тя. — Имахме време да се опознаем един друг.

— Готов съм да се обзаложа, че е било точно така.

— Разбрах, че Грег е бил обвинен напълно неоснователно. Знаеше, че някой от фирмата му е издавал ценна информация на определени клиенти. Който и да е бил този някой, сигурно е бил много умен. Бе изработил улики и доказателства, които сочеха към Грег. Защитата на Грег бе построена изцяло върху факта, че той не би имал никаква материална изгода от подобна дейност. Ако бе извършил престъплението, за да се облагодетелства, то къде тогава беше изгодата?

— Ей — каза Лъки, — аз не съм съдебен заседател. Присъдата му вече е факт. Аз се интересувам много повече от теб… и от Грег, разбира се.

— Времето минаваше и двамата с Грег ставахме все по-близки.

— Хъм.

— Беше ми трудно да преценявам ситуацията обективно и безпристрастно.

— Несъмнено.

— Исках да го защитавам, да помогна на адвоката му, което означаваше, че трябва да се откажа от писането на статиите. Нито един журналист, който държи на доверието на читателите, не може да си позволи подобен сблъсък на интересите. Грег беше разстроен от това. Не искаше взаимоотношенията ни да попречат на кариерата ми.

— А и безплатната реклама, която щеше да получи чрез теб, ако продължеше да пишеш, едва ли би му навредила особено.

Забележката му засегна болното й място.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо, нищо — уморено отвърна Лъки, сякаш думите му нямаха никакво значение. — Значи, когато Шелби повдигна въпроса за женитба, ти се съгласи?

— Точно така. Той ме помоли да се омъжа за него веднага след приключването на процеса. Но аз настоях да се оженим веднага.

— Защо?

Да, защо? Какво се бе опитвала да докаже? Че е по-умна от всички, които го обвиняват, че единствено тя е права в преценката си за него, а всички останали грешат? А може би смъртта на майка й преди няколко години бе оказала влияние върху решението й. Искрените оплаквания на майка й, че е болна все още отекваха в главата й. Те твърде много й напомняха на тържествените клетви, с които Грег я убеждаваше, че е невинен.

Боли ме, Девън. Наистина. Не мога да издържим повече. Моля те, помогни ми.

Невинен съм, Девън. Кълна се. Трябва да ми помогнеш.

Не можеше да обърне гръб на един толкова отчаян човек, който молеше за помощ. Заради случилото се е майка й бе готова да повярва на Грег със сърцето си, въпреки че фактите категорично опровергаваха твърденията му, че е невинен.