Сандра Браун - Лъки

— Доколкото разбирам, ти не си особено очарован от идеята да се ожениш за нея.

— Не съществува сила на света, която би ме принудила да го направя.

— Казал ли си й го?

— Два пъти.

— Но очевидно и тя отказва да се примири с отрицателен отговор.

Лъки кипна. Погледна я навъсено.

— Аз си изказвам и майчиното мляко, за да ти обясня нещата по-ясно, а ти ми пробутваш тези злобни забележчици.

— Романтичните ти преживявания може и да изглеждат очарователни за някои жени, но аз наистина не разбирам какво общо с мен имат твоите проблеми със Сюзън.

— Ще стигна и до това.

— Побързай, ако обичаш.

— Миналата седмица Сюзън изяви желание да излъже властите и да им каже, че тя е била жената, с която съм прекарал нощта на пожара.

— А в замяна иска годежен пръстен, предполагам.

— Бинго!

— На което ти отговори…

— Нищо… Не го приех на сериозно. Помислих си, че ако я избягвам известно време, тя сама ще се откаже.

— Но не извади късмет?

— Точно така. Днес ми се обади по телефона и настоя да ме види.

— И какво се случи?

— Заплаши ме с друга лъжа. Само че този път смята да им каже, че уж съм споделил с нея плана си да запаля склада и да използвам парите от застраховката за изплащане на заема от банката.

— Никога няма да й повярват.

— Ще й повярват, по дяволите! Според тяхната логика, тя прави огромна жертва като се съгласява да даде показания. Готова е да съсипе репутацията си на добро момиче, като си признае публично, че е спала с мен.

— А спала ли е?

По вида й разбра, че веднага съжали за въпроса, който така невъздържано бе задала. Това му вдъхна известна надежда. Значи не бе съвсем безразлична към него, щом се интересуваше от другите му любовници. А може би ревнува?

— Не, Девън, никога не съм спал с нея. Кълна се! — Прикова очи в нейните, опитвайки се да й докаже, че изрича истината. Следващият й въпрос му показа, че е успял да я убеди.

— Тогава за какво се тревожиш?

— За много неща. Сюзън може да бъде много убедителна. По дяволите, та този следобед дори и аз едва не й повярвах, когато започна да плаче и да се кълне, че не можела повече да крие ужасната ми тайна. Не бих могла да преживея остатъка от живота си с подобен товар на съвестта — каза тя. Или нещо в този смисъл. Говореше така, сякаш думите й бяха самата истина. Не спираше да плаче и да повтаря колко мъка съм й причинил, като съм споделил с нея престъпните си намерения.

Девън разсеяно местеше пръсти по столчето на чашата си, замислена върху думите му.

— Предполагам, че единственото нещо, което би заличило мъката на Сюзън, е едно предложение за брак от твоя страна. В такъв случай тя веднага ще забрави, че си подпалвач.

— Това се подразбира от само себе си. Ако обявим годежа си публично, тя ще разкаже другата история — онази, която ми осигурява алиби и ме предпазва от неприятности.

— А в същото време предпазва и компанията ти от банкрут.

Той мрачно кимна.

— До днешната ни среща изобщо не обръщах внимание на заплахите й. Едва този следобед осъзнах, че би могла да ме унищожи напълно.

— Човешката злоба не признава граници.

— Особено като се има предвид, че по времето, когато бях с теб в леглото, трябваше да съм на вечеря с нея и родителите й у тях.

Девън леко разтвори устни, но остана безмълвна.

— Когато разбра и това… е, всъщност това преля чашата. Сестра ми, Сейдж, се опита да ме предупреди за Сюзън. Аз обаче само се изсмях и не й обърнах никакво внимание. А трябваше да я послушам. Сюзън е подла и безочлива, готова е на всичко, за да получи това, което желае. И тук не става дума само за мен, по дяволите! Аз я улесних напълно в стремежа й да ме хване в капаните си и в същото време да съсипе цялото ми семейство. Тя е в състояние да превърне живота ни в истински ад. От чиста злоба. Може да го направи и ще го направи.

— Освен ако аз не кажа на властите къде всъщност си прекарал нощта, в която е избухнал пожарът — бавно произнесе Девън.

— Точно така. — С пресипнал от вълнение глас той додаде: — Освен ако не им кажеш, че през онази нощ се любих с теб.

— Не говори по този начин! — Думите й бяха съвсем тихи, но твърди и категорични. Тя стана от стола толкова рязко, че неволно бутна с крак масата и разлюля свещта.

Лъки впери очи в нея. Девън стоеше облегната на плота, опряла свитите си юмруци на ръба на белите плочки.

Той се изправи зад нея и за част от секундата остана неподвижен, опитвайки се да се пребори със себе си. Не трябваше да я докосва. Не биваше. И макар че го осъзнаваше, той сложи едната си ръка на плота до нейната, а с другата я прегърна през кръста и зарови лице във врата й. Изпита невероятна наслада от допира на копринената й коса до устните му.