Сандра Браун - Лъки

— Виж какво, млада госпожице, когато разговаряш с мъже, очаквам от теб да се държиш като истинска дама — строго я сряза той.

— Ха! Намерил се кой да ми го каже! Ти да не би да се държиш като джентълмен?

— Не ми казвай, че се разхождаш пред очите на разгонените млади жребчета в града, облечена по този начин — той посочи с ръка бикините й.

— Ти винаги се заплесваш по жени в бикини.

— И какво от това? Това са си чисто мъжки привилегии.

— Да те вземат дяволите! — кресна Сейдж. — И това ако не е двоен стандарт!

Лъки си представи Девън, която излизаше от басейна, прихванала с две ръце мократа си коса. Носеше бронзово на цвят, силно изрязано долнище на бански костюм, гърдите й бяха голи, тежки, блестящи, покрити със ситни водни капчици.

Сейдж беше права. Беше се заплеснал по Девън и проявяваше двоен стандарт в преценките си. Но тази мисъл не можа да възпре тялото му, което моментално реагира на примамливия спомен.

— Сега трябва да си тръгваш. — Гласът му бе толкова тих, че думите му прозвучаха почти като стон.

— Напоследък си непоносимо кисел и нацупен!

Тя стана от леглото и се спусна към вратата. Изведнъж се спря и се обърна към него. Раздразнението бе изчезнало от лицето й, очите й го гледаха с топлота и съчувствие.

— Чейс идва на обяд да види как си. С мама му казахме, че спиш. Той реши да не те будим, защото се нуждаеш от почивка. Той… ами, той ни разказа за оная жена, Хейнс. Лъки, съжалявам.

Въпреки мрачното си настроение, той весело й намигна.

— Благодаря, миличка! Високо ценя твоята загриженост.

Веднага щом Сейдж затвори вратата след себе си, той отметна чаршафа и стана. Обличането му отне доста време, защото на няколко пъти застиваше неподвижно, загледан в нищото. Забравяше защо е отишъл до гардероба, или пък какво точно търси из чекмеджетата. Мислите му непрекъснато се връщаха към Девън. По дяволите, въпреки всичко искаше да я види отново.

Вместо това трябваше да се срещне със Сюзън. След като бе отбягвал нея и абсурдното й предложение за женитба повече от седмица, най-после се налагаше да си признае, че не може повече да отбягва разговора с нея.

— Исусе, тоя разговор ме ужасява — промълви на себе си, когато най-сетне излезе от спалнята и се спусна по стълбите.

Едва по-късно щеше да разбере колко прав е бил да се бои от тази среща.

Стори му се, че тя сякаш бе очаквала появата му.

Девън не беше чак толкова изненадана, колкото бе предполагал. Колата й спря до неговата, която бе паркирал до бордюра край къщата й. Тя го изгледа за миг безизразно, а след това вкара колата си на алеята пред къщата.

Лъки излезе от Мустанга и тръгна към вратата на гаража, която Девън бе отворила в движение, за да вкара колата си. Срещнаха се на алеята. Очевидно тъкмо се връщаше от работа. Беше облечена с костюм, но сакото висеше преметнато през едната й ръка. Бе вдигнала нагоре слънчевите си очила, които придържаха косата й назад. В другата си ръка държеше голяма кутия с пица.

— Здрасти — каза той с мрачно изражение.

— Здравей.

— Аз… ами… — той се поколеба за миг, а после погледна към буреносните облаци, които се събираха на небето. — Съпругът ти вкъщи ли е?

— Не.

— Не искам да усложнявам нещата повече, отколкото е необходимо.

— Тогава какво правиш тук?

— Трябва да поговоря с теб. — Стисна устни и процеди през зъби. — По дяволите. Трябва да ми помогнеш, Девън.

Тя притеснено се огледа наоколо, сякаш се боеше, че някой може да я наблюдава от съседните къщи. Най-накрая сдържано кимна.

— Влизай. — Преведе го пред гаража, натисна един бутон на стената, за да затвори вратата, и го помоли да подържи пицата, докато отключи вратата на кухнята. Той я последва вътре и остави пицата върху покрития с бели плочки плот.

Тя запали осветлението. Бяла, флуоресцентна светлина заля стаята.

— Ще се върна след минута.

Бързо излезе от кухнята. Лъки се приближи към прозореца, който гледаше към задния двор. Бе започнало да вали. Едри, дъждовни капки танцуваха по повърхността на басейна и тежко падаха по верандата. Дъждът бе толкова силен, че листата на цветята се превиваха под тежестта на водните струи. Ярка, назъбена светкавица раздра небето точно над хоризонта. Няколко секунди по-късно се чу тътенът на гръмотевицата.

— Гладен ли си?

Той се обърна. Тя се бе върнала в кухнята и стоеше зад него, облечена в стари дънки, широк, свободно падащ пуловер и чифт меки, кожени мокасини. Косата й бе грижливо сресана и прибрана. Без строгия си служебен костюм изглеждаше по-млада и уязвима.