Сандра Браун - Лъки

— Обзети от страхопочитание, ние ги последвахме. Той остана вътре два часа. Момчето, което бе откраднало колата на родителите си, бе обхванато от паника, защото искаше да се върнем в Милтън Пойнт преди да открият изчезването на колата. Най-накрая започна да надува клаксона. Лъки излезе от задния вход, като си оправяше ризата, а лицето му бе разцъфнало в самодоволна усмивка.

— Побеснях като разбрах, че по-малкият ми брат бе успял там, където толкова много хора преди него се бяха провалили. Казах му: Престани да се хилиш, малко копеле! Просто извади късмет, това е всичко. Наричайте ме Лъки, каза той без дори да се опита да прикрие самодоволната си усмивка.

Таня се опита да придаде на лицето си шокирано изражение, като отчаяно се опитваше да подтисне напиращия в гърлото й смях.

— И двамата сте невъзможни. И как обяснихте на родителите си новия му прякор?

— Не помня вече какво точно им казахме. Но от този момент нататък той стана Лъки за всички.

Таня въздъхна, положи глава върху гърдите на Чейс и тъжно си спомни кое бе предизвикало Чейс да й разкаже тази история.

— Боя се, че напоследък не се чувства особено щастлив.

— Той не — съгласи се Чейс. Прегърна я и силно я притисна до себе си. — Но аз съм.

Девън бе затрупана от купища материали, които трябваше да прочете, от няколко дузини списания, а освен това трябваше да започне да пише и собствената си статия, но не можеше изобщо да се съсредоточи върху работата. Мислите й неотменно се връщаха към Лъки и към срещата им предишната’ вечер.

Продължаваше да вижда изражението на лицето му, когато му каза, че е омъжена. Ярост и недоверие разкривиха чертите му. Очите му, озадачени и смаяни от изумление постепенно угаснаха в безразлично и леденостудено изражение, докато накрая я изгледа с такава ярост и презрение, че тя потрепери само при спомена за погледа му.

Неспокойна и абсолютно неспособна да продължи работата си, тя излезе от кабинета и се отправи към автоматите за безалкохолни напитки. Разсеяно пъхна монетите, които иззвънтяха с кух металически звук — толкова кух, колкото обхваналото я чувство на празнота и безнадеждност. Колегите, край бюрата на които мина на връщане, й подхвърляха най-различни остроумия, но тя се преструваше, че не ги чува.

— Ей, Девън, какво стана вчера с оня русия сладур?

Без да си направи труда да отговори, тя затвори вратата на кабинета зад себе си, за да предотврати каквито и да било други въпроси, седна зад бюрото си, като остави студеното питие настрана. Всъщност изобщо не бе жадна. Бе отишла до автоматите просто за да се отърве от натрапчивите си мисли.

Аз съм омъжена.

Наведе глава над бюрото си, хвана я с две ръце и заповтаря трите думички.

— Аз съм омъжена. Аз съм омъжена.

А всъщност не беше. Макар че брачното свидетелство бе подписано. Съдията бе оповестил брака й. Всичко беше законно. От гледна точка на закона в Тексас, тя бе омъжена.

— Но в действителност не съм — с болка и безсилие прошепна тя.

Лесно можеше да се спаси от този брак. Имаше всички основания да поиска анулирането му. Всеки, който чуеше историята й, щеше да изпита състрадание към нея. Човек, запознат с фактите, не би я обвинил.

Тя, Девън Хейнс, сама отказваше да се освободи от една женитба, която не бе нищо повече от лист хартия. Но това бе единственото правилно решение. Беше се омъжила с ясното съзнание какво върши и сега трябваше да понесе последствията, независимо от това дали тогава бе сгрешила или не.

Лъки Тайлър не знаеше подробности от брачния й живот. А и вероятно това изобщо не го интересуваше. За него тя бе една невярна, омъжена жена, която го бе подмамила в леглото си и след като бяха прекарали заедно една греховна нощ, отказваше да плати цената и да понесе последствията от нея. Но просто нямаше как да му помогне, без да изложи на опасност себе си и съпруга си.

Бе съзряла презрението в очите на Лъки. Можеше да му обясни всичко само с няколко изречения, но бе предпочела да замълчи.

И той не разбра нищо.

Когато бе проникнал в нея, толкова нетърпелив и жаден, нямаше време да схване истинската причина за внезапното напрежение, обхванало тялото й. Очевидно бе решил, че е раздирана от страст, а не от болка. Погрешно бе изтълкувал и острото й, задъхано дишане. Жарките му целувки я бяха подготвили за нахлуването му. Беше толкова възбудена и влажна, че той изобщо не бе усетил преградата.

А когато го почувства дълбоко в себе си, когато изпита насладата от ритмичните му движения, разбра, че вече е прекалено късно да мисли за последствията. И тя като него бе забравила всичко, освен изгарящото я, погълнало я изцяло чувство на неописуемо удоволствие и наслада.