Сандра Браун - Лъки

Радваше се, че обезпокоителната истина бе останала скрита, изтласкана от чувствената им страст. Ако той бе разбрал, че тя е девствена, тази заплетена ситуация можеше да се окаже наистина невероятно сложна и неразрешима. И тогава осъзна, че с цялото си сърце желае да се бе случило точно това.

Припомни си кратката им любовта нощ и спомените причиниха сладко-горчива болка в душата й. Развълнувана от сладостта на преживяното, тя с болка осъзна, че този кратък миг никога повече няма да се повтори.

Някой рязко отвори вратата на кабинета й.

— Искаше да видиш тази статия, след като коректорът свърши работата си по нея.

Тя вдигна глава, изтри сълзите от бузите си и протегна ръка за материалите.

— О, да, благодаря — смутено погледна стажанта.

— Слушай, добре ли си?

— Чувствам се чудесно.

— Сигурна ли си?

Тя леко се усмихна и още веднъж го увери, че всичко е наред. Самосъжалението бе чувство, което ненавиждаше. Вярно, бе отвърнала на пламенната, но безкрайно нежна страст на Лъки. Но в онази нощ повече от всеки друг бе изпитвала отчаяна нужда от малко обич, малко ласки и топлина.

И не бе ли горчива ирония фактът, че точно в ръцете на един напълно непознат бе почувствала за миг това, което трябваше да бъде, можеше да бъде, но не беше…

— Лъки!

Простена и завря разрешената си глава под възглавницата. В същия момент някой я издърпа от ръката му.

— Махай се! — изръмжа той.

— Ще бъдеш ли така добър да се събудиш и да кажеш на тази жена да престане да звъни?

Той се извърна по гръб, примигна няколко пъти, докато хвана на фокус киселото изражение на сестра си. Тя седеше край леглото му, яростно се взираше в него, а търпението й бе изтъняло почти колкото тясната лентичка на бикините й.

— Каква жена? — попита той с надежда и протегна ръка към телефона на нощното му шкафче.

— Сюзън Йънг.

Едва ли щеше да отдръпне ръката си толкова бързо, дори и ако телефонът се бе превърнал в кобра, готова всеки момент да го нападне.

Сейдж, вбесена до крайност, включи телефона, който той бе изключил преди да си легне, вдигна слушалката и без дори да закрие мембраната, каза:

— Дойде ми до гуша от нейните обаждания на всеки час в продължение на цели два дни. Ще бъдещ ли така добър да поговориш с нея и да ме оставите да си продължа слънчевите бани на спокойствие?

Тя хвърли слушалката към него. Лъки я хвана, притисна я към голите си гърди, изсъска вбесено няколко думи по посока на сестра си, а след това доближи слушалката до ухото си.

— Сюзън — гласът му звучеше престорено мек. — Как си? Благодаря, че се обади. Тъкмо си мислех за теб.

Сейдж пъхна палец в отворената си уста и започна да го имитира, а след това седна на ръба на леглото му и безсрамно се заслуша в разговора им.

Лъки беше, най-меко казано, ядосан, но тя изобщо не се боеше от страховитото му изражение.

— Как я караш? — продължи той в слушалката. Послуша известно време и изведнъж рязко прекъсна нападателната тирада на Сюзън.

— Зная, че не съм идвал и не съм ти се обаждал. Исках да те предпазя от тая бъркотия.

— Ако се хване на това, значи е не само подла, ами и много глупава.

Лъки хвърли на сестра си един заплашителен поглед.

— Не мисля, че е удачно да се срещаме, докато трае това разследване. Не искам да те въвличам… Да, зная какво ми предложи, но… — Той отново се заслуша. — Сюзън, не мога да ти позволя да направиш това. Ценя те прекалено високо.

— О, моля те — простена Сейдж. — Какво ти предлага да направи? Да преспи с федералните агенти?

Без да обръща внимание на саркастичните думи на сестра си, Лъки промълви:

— Дай ми един час… Обещавам. Ще бъда там след час. Замислен, той затвори телефона и остана загледан в него, докато Сейдж се обади най-накрая.

— Е? За какво беше всичко това?

— Не е твоя работа. Ще бъдеш ли така добра да се махнеш от леглото ми, за да мога да стана и да се облека?

— Държиш се като хлапе. И преди съм те виждала да се обличаш.

— За ваша информация, госпожице, легнах си веднага след душа и съм съвсем гол под завивките. А сега, ако, разбира се, не искаш да обогатиш познанията си по анатомия, се разкарай оттук. Казах на Сюзън, че след един час ще бъда у тях.

— Така ли? — Сейдж се престори на обидена. — Ти да не мислиш, че до този момент съм живяла в каменна пещера? Мъжкото голо тяло не може да ме изненада или смути. Зная как изглежда всяка една част от човешкото тяло. Зная и как функционира.

Лъки се намръщи и огледа оскъдното й облекло.