Сандра Браун - Лъки

— Да. Да, по дяволите! — Хвана бравата и отвори вратата. — Виж, Таня, не искам нито ти, нито който и да било друг да смята, че изпитвам някакви романтични чувства към нея.

— Разбирам.

— Говоря напълно сериозно.

— Ясно.

— Това е. Тя е моето алиби и нищо повече. — Изправен на вратата, той вдигна ръце, за да покаже, че това е всичко. — И слава Богу. — След това почука на дървената рамка. — Ох! По дяволите. — Захапа удареното си кокалче и добави. — А и освен това се оказва, че е омъжена.

След няколко минути се появи Чейс, превързал хавлиена кърпа през кръста си. С другата енергично търкаше тъмната си коса. Таня стоеше на прага, загледана в светлините на колата на Лъки, която завиваше зад ъгъла.

— Какви бяха всичките тези викове? — попита той.

— Лъки — каза тя и затвори вратата. — Настойчиво се опитваше да ме убеди, че тази жена не означава за него нищо повече от едно най-обикновено алиби.

— Да не би да смята, че не дочуваш?

Тя се разсмя.

— Не, но, струва ми се, той не дочува добре.

— Какво?

— Не чува какво му нашепва сърцето му.

— Не те разбирам.

— Не би и могъл — срамежливо го погледна. — Ти си мъж.

— Нали знаеш, че тази твоя загадъчна и свенлива усмивка ме подлудява — той се наведе и я целуна по шията. — Страхотно ме възбужда.

— Зная — прошепна тя и съблазнително се приближи към него. — Защо мислиш се усмихвам толкова често по този начин?

Чейс захвърли и двете хавлии и я отнесе в спалнята им.

Половин час по-късно завивките бяха безнадеждно изпомачкани и оплетени около голите им тела, но никой от двамата не ги забелязваше. Бяха напълно задоволени и отпуснати. Таня лежеше по гръб със затворени очи, а Чейс лениво галеше гърдите й, по които личаха следи от скорошното им любене.

— Изпитвам съжаление към Лъки — замислено отбеляза тя.

— И аз. Този път яко загази.

— Не говоря само за пожара. По един или друг начин той ще бъде оправдан. Тези неприятности могат да пообъркат живота му за известно време, но това е всичко. I [яма да има никакви фатални последици.

— Защо тогава го съжаляваш?

Тя отвори очи, погледна съпруга си и с обич отмахна кичур мокра коса от челото му.

— Мисля, че срещата му с тази жена има за него много по-голямо значение, отколкото той си признава. Но дори и да си го признае пред хора или само пред себе си, нищо повече не би могъл да направи. Всичко свърши преди да е започнало.

— Кое? За какво говориш?

Тя сви рамене.

— За трайна и значима връзка между двамата.

— Трайна връзка? С жена? Моят брат? — Чейс се разсмя и се претърколи по гръб.

Таня се подпря на лакът.

— Мислиш, че предположението ми е абсурдно?

— Лъки никога няма да бъде верен на една-единствена жена, докато на планетата Земя живее и диша поне още една представителка на нежния пол.

— Мисля, че си несправедлив към него. Той е много по-чувствителен, отколкото си мислиш. А и освен това може да бъде много предан.

— О, съгласен съм. Може да бъде предан на няколко жени едновременно. — Говореше сериозно, но зад думите му напираше смях. — Казвал ли съм ти някога как Лъки получи прякора си?

— Не, като се замисля, струва ми се, че не си.

— Никога ли не си се запитала защо един Джеймс Лоурънс е наречен Лъки?

— Не, просто го приех. Откакто те познавам, и ти, и всички останали го наричате по този начин.

Чейс подложи двете си ръце под главата и леко се изсмя.

— Бях в десети клас. Той беше в девети. Около четиринадесетгодишен, струва ми се. В Килгор живееше едно момиче, почти жена всъщност — беше около двадесетгодишна. Да го кажа направо, тя беше проститутка. Изкарваше си хляба като проститутка. Беше истинска красавица. Знаеше как да се облече така, че да открие всичките си прелести. Държеше всички момчета в няколкото съседни окръга в постоянна възбуда, но никога не ги допускаше до себе си.

— И така, една вечер аз и няколко мои приятели решихме да вземем една кола — нито един от нас нямаше шофьорска книжка — и да отидем до Килгор, за да позяпаме мадамата. Лъки започна да се моли да дойде с нас. Съгласихме се едва когато ни заплаши, че ще разкрие плана пред родителите ни.

— Най-накрая тръгнахме. Обикаляхме цял час из Килгор, преди да я намерим. Тя се перчеше и излагаше тялото си на показ на една от местните площадки за игра на кегли. Всички се спряхме и се загледахме в нея с ококорени очи и увиснали езици. Но Лъки бе единственият, който събра достатъчно смелост, за да поговори с нея. Само един Господ знае как, но този разбойник успя да я придума да го вземе в колата си, а по-късно да го заведе и в къщата си.