Сандра Браун - Лъки

Чейс се надигна от стола си и нежно потупа брат си по гърба.

— Твоята безопасност е много по-важна за мен от бизнеса. Но аз сериозно се тревожа за действителния подпалвач. Какви ли са следващите планове на това копеле? — Той погледна към часовника на стената. — Предполагам, че май ще е по-добре да изляза и да видя докъде са стигнали с разследването.

— Аз ще дойда по-късно.

— А, не. Днес ще си вземеш един свободен ден.

— Кой го казва?

— Аз го казвам.

— Ти не си ми шеф.

— Но днес съм.

Бяха започнали да играят тази игра преди много, много години — май още по времето, когато се учеха да говорят. Този път Лъки се предаде много по-бързо от обикновено.

Чейс му каза:

— Изглеждаш направо ужасно. Остани си у дома днес. Поспи малко. — Обърна се и се запъти към спалнята. — Ще ти се обадя по-късно, ако си тръгнал, преди да изляза от банята.

След като Чейс излезе, Таня се усмихна на Лъки.

— Какво искаш за закуска?

— Нищо — отговори той и се изправи. — Благодаря, все пак. — На вратата на апартамента той нежно я прегърна. — Ще трябва да взема пример от големия си брат, да си намеря жена като теб, да се оженя за нея и да престана с лудориите веднъж завинаги. Проблемът е, че ти вече си заета, а наоколо отдавна няма нито една свястна мадама.

Тя се разсмя и леко го отблъсна.

— Лъки, много се съмнявам, че ще можеш да очароваш някоя жена, ако постоянно я наричаш мадама.

Той се усмихна, но усмивката му бе по-скоро горчива, отколкото весела. Сините му очи бяха уморени, и тъжни, и объркани.

— Таня, защо някоя омъжена жена би споделила мотелската си стая с един напълно непознат и на всичкото отгоре би му позволила да я люби?

— Подобни неща се случват всеки ден, Лъки. Не четеш ли статистическите данни?

— Зная, но… — Той се взря в разтревоженото й лице. — Предполагам, че вероятно ти е неудобно да разговаряш с мен за тези неща, но аз се чувствам като пълен глупак щом заговоря за това с някой мъж, пък бил той и Чейс. Ще ме изслушаш ли? Моля те!

— Разбира се.

Той се поколеба, но само за миг.

— Девън просто не изглежда от типа жени, които непрекъснато си забърсват по някой непознат, за да го вкарат в леглото. Бил съм с много такива жени, но тя е по-различна.

— В какво отношение?

— Във всяко. Външен вид, обноски, поведение. — Поклати глава с недоумение. — Защо би поела такъв огромен риск? Та аз можех да се окажа някой психопат, можех да й лепна венерическа болест и Бог знае какво още. Тя е омъжена. Очевидно живеят добре със съпруга си. Има успешна кариера. Защо би рискувала да съсипе всичко това? А щом е намерила у себе си куража да го направи, защо изведнъж се уплаши толкова много при мисълта, че трябва да си го признае?

— Не зная, Лъки — промълви Таня, искрено разстроена от неспособността си да отговори на въпросите, които така го измъчваха. — Не мога да си представя, че бих могла да изневеря на Чейс. Не мога дори да си представя, че някой би могъл да ме изкуши да го направя.

Той замислено присви очи.

— Не мисля, че тя предварително е планирала всичко. Не приличаше на жена, тръгнала да ме сваля. Всъщност, тя направи всичко възможно да се отърве от мен. Почти войнствата феминистка е, постоянно говори за правата на жените, използва най-различни клишета, нали ги знаеш? Наистина е много борбена и неотстъпчива.

Замълча за момент, като се опитваше да подбере най-подходящите думи, за да опише пред Таня Девън Хейнс.

— Тя е много привлекателна. Елегантно облечена. Прилича на човек, който знае не само какво иска но и как да го постигне. В никой случай не може да бъде наречена вятърничава или пък неуравновесена.

Въздъхна шумно, сякаш за да подчертае пълното си недоумение и смущение.

— Тя просто не е лекомислена. И изобщо не се опита да ме прелъсти, нито пък аз нея. Искам да кажа, че то просто се случи. И двамата бяхме полузаспали и без да искаме, се обърнахме един към друг. Аз я докоснах, започнах да я целувам, тя започна да ми отвръща и преди да разберем какво става ние… е, нали разбираш.

През цялото време докато говореше, Таня внимателно го наблюдаваше.

— Лъки — меко го попита тя, — кое те безпокои най-много? Това, че тя отказва да се яви и да свидетелства в твоя полза, или това, че е омъжена?

Той рязко се отдръпна назад.

— Какво искаш да кажеш?

— През изминалата седмица ти бе напълно обсебен от мисълта коя е тази жена и къде живее.

— Защото тя е моето алиби.

— Сигурен ли си, че това е единствената причина?