Сандра Браун - Лъки

По изражението, изписано върху лицето му, разбра, че и той не може да забрави.

Най-накрая той се обади:

— Успях да намеря само бира. — Бе взел една за себе си и пиеше от бутилката, но върху мраморния блок, който тя използваше за масичка, бе поставил една бутилка и чаша за нея. Тя му благодари за питието, но не направи никакъв опит да се приближи.

— Не я ли искаш?

— Това, което искам, господин Тайлър, е да разбера кое ти дава основание да смяташ, че можеш така безцеремонно да нарушаваш уединението ми? — Мислено се поздрави за високомерния и надменен тон, с който се обърна към него.

— Така ли съм постъпил?

— А как иначе да го нарека? Притесняваш ме в офиса ми, проникваш без разрешение в дома ми.

— Защо тогава не извика полицията?

Едно много самонадеяно копеле, реши тя. Той чудесно знаеше защо не се е обадила в полицията. Изпълнената му с разбиране усмивка я вбесяваше. Забравила намерението си да се държи хладнокръвно и надменно, тя извиси глас:

— Защо ме проследи до дома?

— Защото още не съм свършил с теб.

— Е, това е дяволски лошо за теб, господин Тайлър, защото аз свърших с теб в мига…

— В който стана от леглото ми?

Тя замълча.

Той побърза да се възползва от объркването й.

— Заради чукането ли остана при мен цялата нощ? Толкова отчаяно ли се нуждаеше от мъж? С всекиго ли би легнала?

— Не, не, не и не!

Той продължи, сякаш тя през цялото време му бе отговаряла с да.

— И когато си получи твоето, реши, че вече нямаш нужда от мен и че няма нищо лошо в това да се измъкнеш незабелязано от леглото.

— Грешиш — каза тя като поклати упорито глава. — Но не смятам да се унижавам с опити да те убедя, че не си прав.

Той остави бирата си върху един рафт на библиотеката и само с две крачки се приближи до нея. Обхвана раменете й с ръце, леко я повдигна нагоре и я придърпа към себе си.

— Какво друго очакваш да си помисля? Защо се измъкна така от онази мотелска стая?

— Защото бях отвратена.

Той остана зашеметен от отговора й. Никоя друга жена не му бе казвала нещо подобно.

— Отвратена? От мен?

— От себе си — остро му отговори тя. — От цялата нелепа ситуация. Не исках отново да преживея всичко. Ако имаш навика да спиш с жени, които не познаваш, сигурно можеш да разбереш как съм се почувствала на сутринта.

Той помисли за миг, прехапа устни, бавно осъзна думите й и кимна, очевидно съгласен с нея. След това се сети нещо друго и попита:

— А защо избяга по този начин днес след обяд?

— Защото нямаше за какво повече да разговаряме.

— Грешиш.

— Не греша.

— Ще ме поканиш ли да прекарам нощта тук?

— Не! — кресна тя вбесена от разговора.

— В такъв случай има за какво да си говорим.

— Мисля, че точно това те безпокои най-много — разпалено каза тя. — Сигурен си, че всяка жена, която срещнеш, умира от желание да си легне с теб. Е, ето едно изключение, господин Тайлър. Преследваш ме само защото аз те изоставих, а не обратното. Твоето его е било наранено.

— Може би — неохотно си призна той. — Отчасти.

— Излекувай наранената си гордост някъде другаде, с някоя друга. Аз не искам да те виждам повече. Не ти ли го казах достатъчно ясно и категорично?

— О, да. Беше наистина много категорична. Но все още не си ме убедила, Девън. Все още не си убедила дори самата себе си.

Той я дръпна към себе си с такава сила, че кърпата се изхлузи от главата й и мократа й коса се разсипа върху раменете. Влажните му устни настойчиво се впиха в нейните.

Без да протестира срещу агресивната му настоятелност, тя отвърна на целувката, опиянена от силното желание, което изпитваше към нея. Вместо да се отдръпне назад, както повеляваше разумът й, тя се отдаде на насладата, остави се на чувственото удоволствие, в което я потапяха целувките му.

Ръцете му се плъзнаха под горнището на пеньоара й, погалиха гърба й и силно я притиснаха към тялото му. Тя се опияняваше от ласките му, копнееше да го прегърне, да го усети до себе си. Той беше здрав и силен. Тялото му бе мускулесто и мъжествено красиво. Девън с наслада усещаше наболата му брада, която драскаше лицето й, вкусваше сладкия дъх на устата му, долавяше аромата на кожата му и се раздираше от желание да го има целия.

Когато той повдигна блузата й нагоре, тя усети студената метална тока на колана му, която се вряза в тялото й. После плъзна ръце към гърдите й — галеше ги, дразнеше ги, бавно прокарваше палци по зърната й.

— Девън — пресипнало промърмори той когато усети как те се втвърдяват под копринения сутиен. — Защо правиш всичко толкова мъчително?