Сандра Браун - Лъки

— Изкатерих се през оградата. Колко високо е това дяволско нещо? Приземих се доста тежко. Мисля, че си изкълчих коляното. Стара футболна травма.

Безгрижният му и нехаен тон я вбеси. Държеше се така, сякаш всеки ден на смрачаване прескачаше двуметровата й ограда.

— Проследил си ме до дома — обвини го тя.

— Как иначе бих могъл да разбера къде живееш? След като насъска охраната срещу мен, никой във вестника не би се съгласил да ми даде адреса ти. Освен това не си включена в телефонния указател. Проверих. Виж, Девън, първия път претърсих указателя за някоя си Мери Смит. Имаше няколко дузини с това име. Помислих си, че трябва да опитам на Девън Хейнс. Както и предполагах, и на това име не си регистрирана. — Отново я погледна. — Басейнът с топла вода ли е?

В тъмновиолетовия здрач очите му светеха като две малки, сипи фенерчета, които силно я притесняваха. Всъщност, тя сякаш бе престанала да разсъждава разумно от мига, в който бе изникнал в офиса й. Ужасяваше се при мисълта за последиците, които следващото му появяване би могло да окаже върху живота й за в бъдеще. Каква глупачка е била да се залъгва с надеждата, че би могла да се измъкне невредима от необмислената авантюра, която заплашваше да разруши целия й живот.

Изведнъж осъзна, че той очаква отговор на въпроса, който тя дори не бе чула.

— Моля?

— Басейнът. С топла вода ли е?

— Защо?

— Защото си настръхнала толкова силно, сякаш цялата си нахапана от комари, а устните ти започват да посиняват от студ.

Тя загърна хавлията по-плътно около себе си.

— Въздухът е хладен.

— В такъв случай май е по-добре да влезем вътре.

— Аз ще вляза вътре. А ти си тръгваш.

— Искам едно питие, а като те гледам, имам чувството, че няколко глътки и на теб няма да ти се отразят никак зле.

Лъки небрежно отвори вратата към къщата.

— Моля — изрече той и галантно отстъпи встрани.

Тъй като беше измръзнала до кости, а и искаше да си облече нещо колкото е възможно по-бързо, тя веднага се плъзна край него и влезе в спалнята си.

— Къде е кухнята?

— Помолих те да си вървиш, господин Тайлър.

— Не искаш ли питие? — Той се отпусна върху тапицирания фотьойл в ъгъла и преметна крак върху крак. — Добре. Ще се откажем от питиетата и веднага ще пристъпим към разговора, за който съм дошъл.

Беше й трудно да запази самообладание и да продължи с настойчивите си опити да го принуди да си върви, когато зъбите й тракат от студ, а от мократа й коса се стичат малки ручейчета по раменете и гърдите й. Очите му постоянно се спираха върху гърдите й. Девън усещаше втвърдените си зърна и знаеше, че те ясно изпъкват йод дебелия хавлиен плат.

— Къщата е малка — в гласа й се долавяше презрение. — Сигурна съм, че и сам можеш да намериш кухнята.

Той се усмихна и стана от фотьойла. Застана само на няколко сантиметра от нея, постави ръка върху рамото й и с палеца си изтри няколко капки вода от шията й.

— Харесвам те мокра — гласът му беше нисък и дрезгав.

За да му демонстрира безразличието си към него, тя го избута навън и затръшна вратата зад него. Той никога нямаше да разбере, че коленете й бяха напълно омекнали от докосването му. Захвърли хавлията, събу банския и енергично се изсуши. Облече се в кадифен пеньоар от две части — той беше практичен и топъл, а освен това покриваше цялото й тяло, от шията до глезените. Не искаше да губи излишно време, и без да си изсуши косата, завърза една кърпа като тюрбан около главата си.

Лампите във всекидневната светеха и Лъки разглеждаше фонотеката й от компактдискове. Чу я да влиза и веднага обърна глава.

Погледите им се срещнаха. Секундите бавно се изнизваха една след друга, а те продължаваха да стоят и да се взират един в друг като хипнотизирани.

Девън си припомни най-различни неща за него, дреболии и незначителни подробности, които знаеха само най-близките му, а в същото време той си оставаше за пея един съвършено непознат човек. Внезапно шокирана и изненадана от самата себе си, тя с отчаяние осъзна, че копнее за още информация. Искаше да узнае всичко за живота на Лъки Тайлър.

Единственото, което знаеше за него бе, че принадлежи към типа романтични кавалери, почти изчезнали вече в съвременна Америка, че има невероятно чувство за хумор и изключителни сини очи, и че всяко неговото докосване предизвиква буря в душата й. Не можеше да изхвърли от съзнанието си спомена за случилото се между тях през оная нощ… макар че просто нямаше друг избор — длъжна бе да се опита да забрави всичко.