Сандра Браун - Лъки

— Само ми кажи какво искаш, за да мога да се върна на работа. А и ти трябва да си ходиш.

— Ти не беше просто поредната мадама в графика ми, Девън.

— Трябва ли да се почувствам поласкана?

— Бих искал.

Тя поклати глава.

— Не мога да се съглася с това. Тази среднощна авантюра ме кара да се чувствам евтина и унизена.

— Случилото се бе нещо повече от една среднощна авантюра. Прекараната с теб нощ има изключително значение за бъдещето ми.

— О, моля ти се — изръмжа тя. — Не ме обиждай като подценяваш интелигентността ми е подобни наивни забележки.

— Ти си моето алиби.

— Алиби? Като в някакво престъпление?

— Точно като в престъпление.

Девън поклати глава.

— Не те разбирам.

Лъки й разказа за пожара.

— Няколко големи и скъпи машини бяха унищожени. Щетите се оценяват в седемцифрено число. В този момент „Тайлър Дрилинг“ е почти разорен от загубите.

Както винаги когато заговореше за това, той изпадна в мрачно настроение.

— Всичко с толкова налудничаво. Ако със случая се занимаваха само местните власти, ние, моето семейство и аз, никога нямаше да попаднем измежду заподозрените. Но с тези федерални агенти… Виж, очевидно има много фирми, които, изпаднали във финансово затруднение, предприемат най-отчаяни мерки. Сигурен съм, че този вид измами са широко разпространени. И затова застрахователните компании са постоянно нащрек. Техните подозрения в този случай обаче, са напълно неоснователни и ние ще им докажем, че грешат. Брат ми може да докаже къде е бил онази нощ. Аз не мога. Не и без твоя помощ.

Тя го гледаше напрегнато в продължение на няколко секунди, а след това бавно извърна глава и се загледа през прозореца към колите, които с мъка си пробиваха път по оживения булевард.

— Значи искаш да свидетелствам в твоя полза. Не би могъл да си предизвикал пожара в склада ви в Милтън Пойнт, защото прекара цялата нощ в леглото с мен.

— Точно така.

Тя откъсна очи от улицата и го погледна.

— Не мога да го направя.

Преди той да успее да реагира, тя се измъкна от сепарето и се насочи към вратата на заведението.

— Ей, какво по… — той се изправи, бръкна в джоба на дънките си и хвърли една десетдоларова банкнота върху масата. — Благодаря! — извика на сервитьорката и се хвърли към вратата, опитвайки се да догони Девън Хейнс.

Настигна я на пресечката. Тя тъкмо прекосяваше улицата на непозволено за пресичане място.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това не мога да го направя? — Хвана я здраво над лакътя и я принуди да спре на средата на улицата. Около тях засвириха клаксони. Един натоварен с бира камион рязко сви, за да не ги удари.

Лъки я избута до бордюра. Веднага щом стъпиха па тротоара, той я измъкна встрани от тълпата пешеходци и повтори въпроса си.

— Този път наистина не мога да приема отрицателен отговор, Девън.

— Ще ти се наложи. Не ми е възможно да свидетелствам за местонахождението ти през онази нощ.

— Как да не можеш, по дяволите! — процеди той през зъби. Дръпна я към себе си, наведе глава и почти допря лице до нейното. — Знаеш, че лежах до теб през пялата нощ. Заспах преди теб. Когато се събудих на следващата сутрин, ти вече си беше тръгнала. А ако си забравила какво точно се случи в промеждутъка, аз с удоволствие ще освежа паметта ти.

Тя нервно облиза устните си.

— Няма нужда да ми напомняш, благодаря ти.

— Поне не отричаш случилото се.

— Не, но много ми се иска да не се бе случвало. Никак не се гордея с постъпката си и нямам никакво намерение да я разтръбявам по целия свят. — Тя изви ръката си и се освободи от него. — Съжалявам, че имаш неприятности. Наистина съжалявам. Но този пожар няма нищо общо с мен.

— Може и да е така, но ти си единственият човек, който е в състояние да ме спаси от затвора.

— О, съмнявам се в това. Мъж като теб винаги успява да се измъкне сух от водата. Сигурна съм, че ще намериш някакво разрешение още преди официално да са ти предявили обвинението. — Тя започна да се отдръпва от него. — Но във всеки случай аз няма да мога да ти помогна.

Тя се обърна и влезе в сградата на редакцията през въртящите се бронзови врати. Лъки се спусна след нея. Когато се промуши и връхлетя във фоайето, тя тъкмо влизаше в асансьора. Той се втурна натам.

Двама униформени пазачи го догониха, хванаха двете му ръце и ги извиха на гърба му.

— Ей, приятелче, ти ли досаждаш на госпожица Хейнс? — Тя очевидно ги бе помолила да го посрещнат.