Сандра Браун - Лъки

— Може би. Не бях се замислял за това.

— Обичаш ли пица с пеперони 7 7 Меко италианско сирене с остър вкус. — Б.пр. ?

— Иска ли питане?

— Имам нужда само от минутка, за да приготвя салатата.

Лъки беше втрещен от учудване. Наистина ли го канеше да остане за вечеря? Очаквал бе, че тя ще затръшне вратата под носа му — ако, разбира се, благоволеше да отговори на позвъняването му. Предварително бе решил, че ако съпругът й отвори вратата, ще го попита за някой адрес наоколо или пък за нещо още по-нелепо, което би му хрумнало в момента.

След като никой не бе отговорил на позвъняването му, той бе решил да изчака и да види кой ще се прибере пръв, а едва след това да мисли за тактиката, която да възприеме, за да поговори с нея. Изобщо обаче не бе му минало през ума, че съществува възможност да бъде поканен на вечеря.

Бе извадила зеленчуците от хладилника и бавно чистеше марулята в една купа. Той я погледна.

— Не изглеждаш изненадана, че ме виждаш?

— Не съм.

Той се подпря на плота.

— И как така?

— Ти сам каза, че никога не би се примирил с отрицателен отговор от жена. — Тя вдигна очи към него. — Вярвам ти. Извинявай — тя го избута настрана, отвори отново хладилника, извади бутилка с подправки за салатата и за негова огромна изненада измъкна и бутилка червено вино. Подаде му я заедно с тирбушона, който измъкна от едно чекмедже. — Ще го отвориш ли?

Озадачен от спокойствието и самообладанието й, Лъки свали станиола от гърлото на бутилката и започна да навива тирбушона. Наблюдаваше я как подрежда на масата два прибора за хранене. После сложи няколко парчета пица да се стоплят в микровълновата фурна.

— Чаши?

— В шкафа.

Лъки видя две редици винени чаши, захлупени върху един рафт в шкафа. Взе две и наля и на двамата по малко вино. Девън запали една свещ, постави я в средата на масата и с ръка го подкани да седне.

Той се приближи, като държеше двете чаши с вино и бутилката в ръцете си, и се настани на стола, който му бе посочила. Тя седна срещу него и му сипа салата от голямата купа. В момента, в който напълни и двете чинии със салата и пица, той се пресегна през масата и хвана ръката й тъкмо когато тя посягаше за чашата си.

— И какво ще стане сега? — рязко попита той.

— Какво искаш да кажеш?

— Какво ще стане, ако съпругът ти се върне в този момент и ни завари в тази интимна обстановка да вечеряме на свещи?

— Това притеснява ли те?

— Дяволски много!

— Няма да се върне.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Тази вечер няма да си е у дома. — Тя отдръпна ръката си, взе чашата и отпи от виното.

Приятният аромат на риган и моцарела припомни на Лъки, че не е ял цял ден. Той налапа голямо парче пица и го поля с глътка вино. Виното не беше любимото му питие, но изглеждаше подходящо за случай като този, в който жената, с която вечеряше, имаше коса със същия наситен тъмночервен цвят.

— Хубаво е — учтиво каза той.

— Благодаря.

— Често ли го правиш?

— Кое? Купуването на пица за вечеря ли?

Лъки бавно сдъвка своята хапка, преглътна и обясни с търпение, каквото изобщо не изпитваше.

— Не, да каниш мъже за вечеря, когато съпругът ти е извън града.

— Не съм казала, че е извън града. Казах само, че тази вечер няма да си е у дома.

Уморен от тази игра на думи, той сви юмруци, постави ги от двете страни на чинията си и яростно я загледа, докато най-сетне тя вдигна поглед към него.

— Често ли го правиш!

Тя задържа погледа си върху него още няколко мига, преди да му отговори, но в края на краищата упоритостта й отстъпи пред настойчивостта му.

— Не, ти си първият мъж, когото каня на вечеря в тази къща. Е, това признание спасява ли егото ти? Помага ли ти да преодолееш предразсъдъците си или каквото там те кара да ме тормозиш с въпроси, които изобщо не ти влизат в работата?

— Да, благодаря.

— Няма защо.

— Поласкан съм.

— Излишно се ласкаеш. Аз просто знаех, че няма да си тръгнеш, преди най-напред да приключиш с тоя разговор. А пък бях и гладна. — Тя сви рамене, като го остави сам да направи съответните изводи. — Едва ли е кой знае какво нарушение на брачните обети фактът, че двама възрастни си поделят една пица за вечеря.

— Освен, разбира се, в случаите, когато тези двама възрастни са споделяли и общо легло.

Шокирана от думите му ококорените й очи се заковаха в неговите и тя му заприлича на безпомощно нощно животинче, уловено в ярките светлини на преследващия го ловец.

Сякаш за да увеличи обхваналия я ужас, наблизо проблесна светкавица. Последвалият гръм раздра тишината и изведнъж изгаснаха всички лампи. Остана да свети само слабият пламък на свещта.