Сандра Браун - Лъки

— Какво означава това, по дяволите?

Лъки грабна документа от шерифа, прегледа го набързо и го захвърли на масата. Произнесе под нос няколко думи, думи, които майка му не искаше да чува в къщата си.

— Имам алиби — каза той на Пат и посочи към Девън.

— Виждам. Мадам. — След като я поздрави, Пат отново погледна към Лъки. — Нищо не мога да направя. Заповедта за ареста ти вече е издадена. Ще трябва да дойдеш с мен. Чейс може да доведе дамата, когато започнат да те разпитват. Всичко скоро ще се изясни.

— Трябва ли да бъде арестуван? — попита Лори.

— Съжалявам, Лори, но се налага. Може обаче да довърши обяда си. Не бързам да се върна в града.

— Да, но аз бързам. Искам час по-скоро да приключа с тая бъркотия. Да вървим. — Лъки рязко тръгна към вратата.

Пат го хвана за ръката.

— Искам да направим всичко според закона. Трябва да ти прочета правата.

— Добре — сухо каза Лъки. — Но не можем ли да излезем навън? Не искам да принуждаваме майка ми да слуша всичко това.

— Не се отнасяй така покровителствено към мен, Джеймс Лоурънс — сряза го остро Лори. — Аз не съм някакво нежно цвете, което постоянно се нуждае от закрила. Изгубих баща ти, но се борих с рака му в продължение на две години. Нямам никакво намерение да се разделя с още един член от семейството си точно в този момент и щом властите ме предизвикват по този начин, аз смятам да се боря докрай. — Гласът й бе твърд и непоколебим.

— Точно така, мамо. — Чейс изглеждаше не по-малко решен да защити брат си.

Лъки намигна на майка си.

— Приготви нещо вкусно за вечеря. Ще се прибера у дома много преди да е станало време за ядене. — Излезе през задната врата. Пат махна с шапката си на дамите и го последва.

— Пат му прочете правата.

— Дяволски ми е неприятно, че трябва да направя това — смотолеви той, докато слагаше белезниците около китките на Лъки.

— Просто го направи и престани да се извиняваш. Всичко разбирам. Изпълняваш служебните си задължения.

— Много се радвам, че си намерил жената.

— Защо? — попита Лъки, докато се настаняваше на задната седалка на патрулната кола. Мрачният глас на Пат го караше да се чувства подтиснат и обезкуражен.

— Защото при нас дойде Сюзън Йънг и тя, приятелю, твърди, че ти си подпалил склада.

Човек не можеше да не се възхити от спокойствието на Девън, когато влезе в стаята, в която се провеждаше разпитът. Двамата федерални агенти пушеха като комини и малкото помещение бе напълно задимено. Нейната поява бе като глътка чист въздух за Лъки.

Пат й помогна да седне на един стол и тя нито за миг не промени гордото си и напълно овладяно изражение.

Лъки се опита да срещне погледа й, за да й вдъхне малко кураж, но тя изобщо не поглеждаше към него. Вместо това насочи цялото си внимание към единия агент.

След като си размениха дежурните любезности, той веднага се залови с разпита.

— Господин Тайлър твърди, че е бил с вас в нощта, когато складът му изгоря до основи.

Зелените й очи бяха студени и непоколебими.

— Точно така. Наистина беше с мен.

Пат седна на ъгъла на масата, точно срещу нея. Когато заговори, гласът му бе далеч по-дружелюбен.

— Разкажете ни как и кога се запознахте.

— Както знаете, шериф Буш, запознахме се следобеда на същия онзи ден в бара, разположен на главен път 277. — Тя леко смръщи вежди. — Не съм сигурна за името му.

— Няма име — каза Пат.

— О! В такъв случай предполагам, че точно затова не си го спомням.

— Просто ни разкажете какво се случи. — Единият от агентите се намеси нетърпеливо и запали още една цигара.

Девън спокойно им разказа за посещението си в кръчмата и за намерението й да събере материал за статията относно сексуалните предразсъдъци по отношение на жените. Призна си, че постъпката й не е била твърде разумна.

— Опитах се да не бия на очи, да изглеждам колкото се може по-незабележима, но без каквото и да било насърчение от моя страна двама мъже се приближиха към масата ми и предложиха да ме почерпят с едно питие. Изобщо не обърнаха внимание на протестите ми. Очевидно не бяха свикнали да получават отрицателен отговор от жена.

Очите й внезапно срещнаха тези на Лъки. Без да иска, бе използвала фразата, която толкова често си бяха разменяли като обвинение. Стори му се, че всички в стаята усетиха напрежението, възникнало между тях. Девън бързо отвърна поглед.

Разказа и останалата част от историята, като изцяло потвърди показанията на Пат и Лъки. После насочи разказа си към мотелската стая.