Сандра Браун - Лъки

— Твърде възможно — бе се съгласил Чейс.

На Лъки никак не му се искаше да повярва в това и бързо бе отхвърлил предположението им.

— Съобщението за пожара излезе само в местните вестници, а тя каза на Сам, че не е оттук. Мисля, че е казала истината, като е посочила, че е от Дал ас. Приличаше на градско момиче.

През следващите няколко дни бе пропътувал много мили с Мустанга си, обиколил бе съседните градчета, прегледал бе списъците на избирателите, търсейки жена с името Мери Смит. Открил бе няколко. Едната беше двадесет и осем годишна, другата беше на средна възраст — сляпа жена, която живееше със старите си родители. Третата се оказа студентка в местния колеж. И този път не бе попаднал на нищо интересно.

Беше обмислил и възможността да прерови Далас и да проучи всяка Мери Смит, но съзнаваше, че това ще му отнеме много време и в края на краищата сигурно щеше да се окаже, че всичко е било напразно. Беше му ясно, че тя съвсем съзнателно е използвала фалшиво име. Но защо? Не би могла да знае, че той ще започне да я издирва, за да потвърди алибито му в някакво криминално разследване.

— Лъки, слушаш ли ме?

— Нетърпеливата настойчивост на Сейдж го върна към настоящето.

— Мм? Какво? Май говореше нещо за Сюзън?

— Казах, че е една злобна кучка.

— Откъде я познаваш толкова добре? Тя е с няколко години по-голяма от теб.

— Да, но славата й се носеше дори когато аз постъпих в колежа.

— Слава?

— Подлостта й беше легендарна.

— Например?

— Беше страшно завистлива и когато на една от съученичките й присъдиха титлата красавица на випуска, тя пусна клюката, че момичето има херпес.

Лъки изведнъж избухна в смях.

— Не е смешно — възкликна Сейдж. — Тази клюка съсипа репутацията на момичето и превърна последните й дни в училището в истински ад. И това не е всичко.

Сейдж се подпря на масата и се наведе към него.

— Сюзън бе определена за първа резерва в училищния отбор по баскетбол. На следващата сутрин, докато момичетата от отбора се събличали за тренировка, една редица шкафчета паднали върху едно от момичетата и счупили ръката й. Сюзън стояла от другата страна на шкафчетата.

— И ти вярваш, че тя ги е блъснала?

— Точно така.

— Сейдж, това е налудничаво и нелепо. Глупави ученически злословия и нищо повече.

Сейдж тръсна глава с непоколебима твърдост.

— Аз не мисля така. Някои от приятелите ми, които живеят в града и членуват със Сюзън в едни и същи клубове, казват, че е истинска усойница. Щом реши, че иска да бъде председател на някой клуб, тя е готова да направи всичко, за да я изберат. — Сейдж присви очи. — А сега е хвърлила око па теб. Навила си е на пръста да стане госпожа Лъки Тайлър.

— Чудя се защо — каза той, искрено озадачен от настойчивостта на Сюзън. Бяха излизали заедно през последните няколко месеца, бяха се шегували и натискали по ъглите, но той никога не бе споменавал думата женитба.

— Много ясно — отговори Сейдж на риторичния му въпрос. — Никоя друга жена досега не е успяла да те впримчи. Тези, които водят на отчет любовните си авантюри, дават максимална оценка на подвизите си. Ти си местният жребец. Сюзън би била страшно горда, ако успее да те ожени за себе си.

— Местният жребец, а? — той бавно изговаряше думите, удобно излегнат в стола си.

— Стига си се перчил! — Сейдж го изгледа с раздразнение. — Един мъж, който има сиви косъмчета по гърдите си, няма с какво толкова да се фука.

— Сиви! — възкликна той. Наведе надолу глава, за да разгледа косъмчетата, което се подаваха под разтворилия се халат. — Тези са руси.

Решимостта на Сюзън да те има на всяка цена и тази глупост за пожара ме безпокоят.

— Тези, по-светлите косъмчета, са руси, Сейдж.

— Ще престанеш ли с тези глупости? Само се шегувах, за Бога.

Загрижеността на сестра му го развълнува, но той просто не можеше да приеме предупрежденията й за Сюзън на сериозно. Беше му повече от ясно, че тази жена е изключително пресметлива. Несъмнено бе много себична и би могла да задмине и най-ревнивите и завистливи чудовища по света. Но и Лъки не беше вчерашен. Сюзън трябваше да измисли нещо наистина изключително умно, за да го надхитри.

Той се пресегна над масата и погали русата, непокорна коса на Сейдж.

— Не се безпокой, сестричке! Мога да напиша цяла книга за женските хитрости и за начините, по които един мъж може да се справи с тях.

— Ти не…

— Млъкна на средата на изречението, когато някой почука на задната врата.