Сандра Браун - Лъки

Бе усетил вкуса на Доуви върху устните си. Това се бе случило.

Барманът изстена, когато видя Лъки да се настанява на едно от високите столчета пред бара.

— Ще ми се да се преместиш някъде другаде тази вечер и да оставиш и мен, и заведението ми на мира.

— Млъкни и ми налей една бира! Нямам намерение да създавам неприятности.

— Доколкото си спомням — барманът бавно провлачваше думите, — и вчера каза същото. — После бавно плъзна една бира към него.

Лъки отпи.

— Яко съм я загазил.

— И аз така чувам. Из целия град се говори, че имаш нужда от алиби за снощи.

— Исусе, агенция партенка по тия места е по-бърза и по-надеждна и от най-добрия факс.

Лицето на бармана разцъфна в широка усмивка.

— Щом не ти харесва да клюкарстват по твои адрес, тогава би трябвало да си седнеш малко на задника. Простите хорица умират от удоволствие да обсъждат подвизите на местните знаменитости.

Лъки изруга и отново отпи от бирата си.

— Спомняш ли си нещо за оная жена?

— Обзалагам се, че не толкова, колкото ти самият — изкиска се барманът, но щастливата му усмивка бързо помръкна под смразяващия поглед на Лъки. — Ами, чакай да помисля. Не беше ли с червеникава коса? Не искам да кажа нищо лошо, нали разбираш?

— Имаше тъмнокестенява, червеникава коса.

— Да.

— Беше горе-долу толкова висока — вдигна ръка някъде докъм рамото си.

— Не те питам за външния й вид — Лъки нетърпеливо го прекъсна. — Спомняш ли си нещо по-важно, по-необичайно за нея?

— Необичайно?

— Видя ли я да спира на паркинга?

Барманът се замисли.

— Да, струва ми се, че я видях. Мисля, че идваше от юг.

— От юг. — Лъки се замисли върху това. — Щом си видял откъде е дошла, сигурно си забелязал и колата.

— Разбира се.

— И каква беше?

— Червена — гордо обяви барманът, доволен, че може да му бъде полезен.

— Зная, че беше червена — изръмжа Лъки, — но каква?

— Мисля, че чуждестранна.

— Марка? — Барманът поклати глава. — Модел? — Отново отрицателен отговор.

— Страхотно — измърмори той и отново надигна чашата си.

— Ами ти нали тръгна след нея, Лъки? Щом ти не си забелязал марката, как можеш да очакваш, че аз ще обърна чак такова внимание на една кола.

— Не се притеснявай. Просто си помислих, че може да си видял нещо. Нали знаеш, че не познавам нито една марка и модел кола, произведена след 1970 година. И аз като тебе си спомням само, че колата й беше малка и червена. Може би ако се подложа на хипноза, ще мога да си спомня номера й, но днес през цялото време си блъскам ума и не мога да възстановя нито една цифра или буква от него.

— Охо!

— Какво? — Лъки се завъртя на стола, за да проследи разтревожения поглед на бармана.

Литъл Алвин и Джак Ед тъкмо влизаха през вратата. Спряха се веднага щом забелязаха Лъки. Барът занемя в нетърпеливо очакване. След малко двамата бавно се упътиха към едно странично сепаре и седнаха.

— По две бири за всеки. Веднага — изрева Литъл Алвин по посока на бармана.

Той отвори четири бутилки и ги постави върху един поднос.

— Аз ще ги занеса — Лъки приятелски се усмихна и слезе от стола.

— Не, Лъки, виж сега. Тъкмо оправих…

— Няма да има неприятности. Заклевам се.

Лъки се усмихна с най-убедителната си усмивка. Понесъл подноса, той бавно запристъпя по грубия дъсчен под към сепарето. Литъл Алвин и Джак Ед го наблюдаваха под вежди.

Когато стигна до тях, Лъки остави подноса на масата им.

— Пийнете си, момчета.

Джак Ед неприлично се изхили и предложи на Лъки да направи нещо, което бе невъзможно от анатомична гледна точка.

Без да му обръща внимание, Лъки се обърна към Алвин:

— Радвам се, че днес можеш да се движиш напълно изправен.

Литъл Алвин злобно и заплашително го изгледа.

— И ти ще си получиш заслуженото, мръсно копеле такова!

— Алвин, Алвин — Лъки тъжно поклати глава. — Бива ли да разговаряш с мен по тоя начин, когато аз идвам при теб и ти предлагам примирие? — Той кимна към бирата, която Алвин бе изпил почти на една глътка. — Записах вашите питиета на моята сметка. Мисля, че това е най-малкото, което мога да направя след недоразумението ни вчера.

— Не можеш да ме трогнеш с тия сладки приказки. Разкарай се оттук!

Лицето на Лъки се вкамени.

— Я ме чуй, ти…

— Лъки!

Гласът на Чейс прокънтя в задушното, задимено помещение. С крайчеца на окото си Лъки мерна брат си, който бързо си пробиваше път между масите.

— Не започвай пак, за Бога — шепнешком го предупреди Чейс.