Сандра Браун - Лъки

— Мога да ти простя задето не дойде на вечерята — започна тя. — Мога дори да си затворя очите пред факта, че си участвал в някакъв кръчмарски побой, защото познавам буйния ти нрав. Даже ще си призная, че точно този ти нрав ме привлича най-силно. Това, което ми е трудно да простя… — в този момент долната й устна започна да трепери, а гласът й стана пресеклив. — Ти ме унижи пред целия град. Навсякъде се говори, че не са могли да те открият, когато избухнал пожарът, защото си бил е някаква уличница.

— Тя не беше уличница! — Думата, която Сюзън използва по отношение на Доуви, го ядоса толкова много, че самият той остана изненадан от силата и дълбочината на чувствата си.

— И каква беше тогава?

— Просто една непозната. Никога преди не съм я виждал, но тя съвсем определено не беше уличница. — Сюзън го гледаше проницателно. Той смекчи тона си. — Виж, Сюзън, изобщо нямах намерение да сия с когото и да било снощи. То просто се случи.

Това беше самата истина. Не беше отишъл в стаята на Доуви, за да спи с нея. Искаше само да я провокира, да я обиди така, както и тя го бе обидила, да получи извиненията й и да си тръгне.

Не се бе получило точно така, но вината не бе изцяло негова. Беше полузаспал, когато се докосна до нея. А тя беше толкова свежа и топла, и мека, и всеотдайна. Устните й отвръщаха на целувките му, тялото й отговаряше на ласките му. Не можеше да бъде обвинен за това, че бе реагирал по един толкова естествен начин.

— Разбирам. Вчера ти си тръгна оттук твърде възбуден. Нали?

Той примигна няколко пъти и се опита да се съсредоточи върху думите на Сюзън.

— Ами да, точно така.

Тя се приближи, като се взираше в него през извитите си, мокри от сълзите мигли. Изглеждаше разстроена и уязвима. Но Лъки знаеше, че независимо от всичките й сълзи и ридания, тя бе толкова безобидна и безпомощна, колкото и най-хищната баракуда.

— Значи аз те възбудих до такава степен, че трябваше да си потърсиш жена, готова да утоли страстта ти — прошепна тя и постави ръце върху гърдите му. — Предполагам, че би трябвало да съм поласкана, но въпреки това се чувствам обидена и наранена. Иде ми да умра само като си помисля, че си бил в леглото с друга жена.

Приличаше по-скоро на човек готов да убива. Очите й, в които вече нямаше сълзи, яростно блестяха, изпълнени с омраза и злоба.

— Но разбирам, че когато един мъж е толкова възбуден, той трябва да предприеме нещо, за да не експлодира от потисканата страст.

Тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по устните.

— Познавам това чувство, Лъки! Не ти ли е минавало през ума, че аз също те желая? Не разбираш ли, че не те допускам до себе си поради една-единствена причина — искам първата ни брачна нощ да е нещо специално и незабравимо. Не усещаш ли, че дори в този момент изгарям от желание да се любя с теб?

Вярно, че беше леко възбуден, когато се раздели със Сюзън след обяда им предишния ден, но понякога дори рекламите по телевизията можеха да го възбудят дотолкова. В сравнение с трескавия делириум, в който бе изпаднал, когато проникна във всеотдайното тяло на Доуви, възбудата му от присъствието на Сюзън му изглеждаше като леко неразположение.

— Виж, Сюзън — с раздразнение я прекъсна той, — всичките тези приказки за женитба…

Тя постави пръст върху устните му.

— Шшт. Зная, че не можем да го обявим публично, докато не се измъкнеш от тая бъркотия. Бедничкият ми. — Тя протегна ръка с намерение да го погали по косата. Той рязко дръпна главата си назад и хвана ръката й преди да е успяла да го докосне.

— Да обявим какво?

— Нашият годеж, глупчо — каза тя, като закачливо го потупа по гърдите. — И за да можем бързо да приключим с това недоразумение с пожара, а и за да ти покажа колко те обичам, ще кажа, че си прекарал миналата нощ при мен.

— Какво!

— Из целия град се говори, че сутринта си се събудил сам и не можеш да докажеш алибито си. Затова ще кажа, че аз съм била с теб. Мама и татко, разбира се, ще бъдат потресени, но веднага щом видят годежния ми пръстен, ще приемат всичко като напълно естествено и неизбежно. Ще бъдат толкова щастливи, че най-сетне официално обявяваме връзката си, че ще си затворят очите и ще премълчат възмущението си от една такава греховна нощ.

Тази жена или наистина беше твърде великодушна и всеопрощаваща, или бе абсолютно наивна и заблудена. Но и в двата случая бе прекалено опасна и той трябваше много внимателно и деликатно да насочва разговора.

— И кое те кара да мислиш, че ще ти повярват, ако заявиш, че съм бил с теб предишната нощ?