Сандра Браун - Лъки

Само при мисълта за това ръката й се разтрепери толкова силно, че трябваше да остави купата с разкашкани ядки на масичката, за да не я разлее. Покри лице с ръцете си.

— О, Боже! — простена тя. Какво я бе накарало да постъпи толкова неразумно?

Разбира се, би могла да изреди поне милион извинения — като се започне от емоционалното й състояние предишния ден и се стигне до неописуемия начин, по който я бе целунал, когато я измъкна от мрачното й отчаяние и самота, за да я приюти в силната си, топла прегръдка.

— Недей да мислиш за това! — заувещава сама себе си, а след това отново грабна дистанционното и започна трескаво да превключва от канал на канал.

Винаги се бе присмивала на жените, които се прехласваха по красиви мъжкари с внушителна физика и остроумна наглост. Винаги се бе смятала за далеч по-умна от тях. Беше прекалено интелигентна, проницателна и придирчива, за да се остави да бъде запленена от златистите косъмчета по гърдите му и от небесносините очи, очертани от гъсти и дълги мигли. Изключителният му чар и излъчване бяха стопили всичките й морални задръжки, накарали я бяха да забрави феминистките си схващания. Лъки Тайлър бе успял да се докосне до най-съкровените кътчета на душата и тялото й — нещо, което никой друг мъж преди него не бе постигал.

Чувстваше се толкова унизена, че й идеше да ревне на глас. Притисна ръка до устата си, за да приглуши надигащото се в гърлото й ридание, а после внимателно прокара пръсти по устните си, усетила одраскванията, причинени от острата му брада. Бе открила такива драскотини и по гърдите си, докато бе във ваната. Те отново й припомниха неописуемото удоволствие, което бе изпитала, и стомахът й се сви от трепетно желание.

Когато се опита да заспи, стиснала здраво очи, тя си припомни допира на устните му върху зърната на гърдите й. Тялото й потръпна от сладка болка и удоволствие, като си спомни силата и дълбочината на чувството, разтърсило душата й, когато той проникна в нея.

Тя скръсти ръце и седна в леглото, силно приведена напред, като се опитваше да се отърве от спомените — така ярки и осезаеми. Те я възбуждаха. Караха я да го желае. Караха я да се срамува от себе си.

Страст по един напълно непознат мъж, зародила се в евтин, крайпътен мотел? Каква глупост! Какво безразсъдство! Толкова грешен ход! И така нетипичен за нея!

Но вчера тя сякаш не бе съвсем на себе си. И ако някой реши да я осъжда за постъпката й, той непременно ще трябва да вникне в състоянието, в което се намираше преди двадесет и четири часа. Ще трябва самият той да изпита разочарованието от жестокия отказ, да обходи същите мрачни, подтискащи помещения, да се пребори с усещането, че се задушава дори и след като се е измъкнал от безкрайните коридори.

Ще трябва подобно на нея да изпита чувството на безпомощност и пълно поражение, осъзнала, че понякога и най-големите жертви не са достатъчни. Ще трябва да се примири с ужасяващата истина, че любовта, или дори само благодарността па някой друг, просто не може да бъде спечелена.

Точно тогава бе изникнал Лъки Тайлър — красив като ангел и очарователен като някое от любимите деца на дявола. Той беше забавен, сексапилен, привлекателен и изпитваше нужда от нея.

Може би в края на краищата точно тук се криеше ключът към необяснимото й поведение. Той се нуждаеше от нея. Беше просто и ясно — мъж, който имаше нужда от жена. И тя бе задоволила тая му потребност, отговаряйки на опияняващите ласки на ръцете и устните му.

— Разбира се. Точно така — нетърпеливо прошепна тя. Едно след друго си измисляше разумни обяснения и оправдания, но нито едно от тях не бе достатъчно убедително. Това, което бе направила, бе абсолютна глупост. Щеше просто да й се наложи да се примири с това.

Слава Богу, че поне бе проявила известна предпазливост, като не бе използвала собственото си име в мотела и бе платила в брой. Той нямаше как да я намери. Наистина ли? Дали не беше пропуснала нещо? Дали в бързината си не бе оставила някаква следа, която би му помогнала да стигне до нея, ако реши?

Не, бе почти сигурна, че нямаше да я намери. За Лъки Тайлър тя бе изчезнала без следа. Никой друг нямаше да знае за случилото се през изминалата нощ, а тя щеше да се постарае да го забрави.

— И ще започна още в този момент — реши твърдо тя и стана от канапето. Стегна колана на халата си и влезе в свободната спалня, която й служеше като кабинет. Запали лампата на бюрото си, включи текстовия редактор, сложи си очилата за четене и седна пред монитора.