Сандра Браун - Лъки

Срещна студения поглед на агента и дръзко го запита:

— Имате ли някакви неопровержими доказателства, които да ме свързват с това престъпление?

Агентът пристъпи от крак на крак.

— Все още не е установена истинската причина за пожара.

— А разполагате ли с доказателства, които да сочат към мен? — повтори Лъки.

Притиснат до стената, агентът поклати глава.

— Не.

— В такъв случай аз си тръгвам. — Лъки стана от стола и се отправи към вратата.

— Поставен си под наблюдение, така че дори и не се опитвай да напуснеш града.

— Върви по дяволите! — каза Чейс на агента и последва брат си. — Лъки, почакай! — извика той, когато излезе от сградата няколко секунди по-късно.

Лъки вече бе на тротоара и отваряше вратата на колата. Изчака брат си, който бързо се приближи.

— Можеш ли да си обясниш тия дивотии? — попита той, вирнал брадичка по посока на първия етаж, в който бяха провели разпита му.

— Наистина са дивотии, но те говорят напълно сериозно.

— Аз ли не зная — измърмори Лъки. — Косата ми направо се изправя от ужас. Стига ми оная нощ, която прекарах в затвора, след като бяхме съборили оградата на стария Бледсоу. Това си беше чиста злополука. Откъде можехме да знаем, че чистокръвната му кобила е на пасището? Или пък, че е разгонена?

Чейс погледна към брат си изпод дебелите си вежди и двамата изведнъж избухнаха в смях.

Той побесня, когато онова магаре дотича на ливадата и я възседна. Спомняш ли си как старецът подтичваше насам-натам и не спираше да крещи. Никога през живота си не съм се смял така.

Спряхме да се смеем на следващата сутрин, когато татко дойде да ни прибере от затвора. Доколкото си спомним, той не пророни нито дума през целия път до дома.

— Пътуването от града до дома никога не ми се е струвало толкова дълго — съгласи се Чейс. — И през всичкото това време се терзаехме и се чудехме какво ли наказание ще ни измисли. Обаче — той закачливо намигна — малкото на оная кобила бе най-грозното муле, което някога съм виждал.

Потънали в спомени, двамата се посмяха още няколко секунди. Най-накрая, обаче, Лъки въздъхна, пъхна ръце в задните джобове на дънките си и се облегна на бронята на колата.

— Имали сме си вземане-даване със закона, но никога не е било толкова сериозно, Чейс. Та те не разполагат с никакви доказателства срещу мен. Защо тогава съм толкова разтревожен?

— Защото си е сериозно да те обвинят в умишлен палеж. Това е углавно престъпление и само един глупак не би се страхувал.

— Заради дамите ни в семейството се надявам, че няма да се наложи, но все пак мисля, че един ДНК сравнителен тест би могъл да потвърди, че съм осъществил полов акт в мотелската стая.

Чейс примигна от отвращение.

— Точно така. И на мен ми се гади само при мисълта за това — в гласа на Лъки се долавяше обида и горчивина. — Но дори и да докажа чрез лабораторни тестове, че аз съм бил там, това все още не доказва, че и тя е била с мен, или пък, че не съм излязъл по някое време през нощта, за да дойда в града, а на другата сутрин съм се върнал обратно, за да съм сигурен, че администраторът ще ме запомни.

— Тази жена с единственият човек, който би могъл да потвърди алибито ти. — В думите му определено се долавяше недоверие и почуда.

Лъки изглеждаше огорчен.

— Случилото се не беше толкова евтино и безвкусно, както ти се струва.

— Струва ми се още по-безвкусно, мило братле.

— Да, зная — призна си той с въздишка. — Разбираш ли, тръгнах след нея, защото тя се измъкна от кръчмата, без дори да ми благодари, че я измъкнах от ония две отрепки. Бях адски ядосан. Настигнах я в мотела и успях да се намъкна в стаята й. По това време вече бях започнал да усещам последиците от юмруците на Литъл Алвин. Бях пийнал и няколко глътки уиски и бях леко замаян. Легнах на леглото. Мисля, че в този момент тя изпита съжаление към мен, защото почисти раната от ножа и ми намери лед за окото. След това съм заспал.

— Мислех, че сте правили секс.

Лъки извърна лице встрани от любопитните очи на брат си.

— По някое време на нощта се събудих — тихо продължи той. — Тя имаше просто невероятна тъмночервена коса. А кожата й беше толкова гладка, толкова нежна — внезапно сякаш се събуди от транса, в който бе изпаднал, и се намръщи на собствената си уязвимост и чувственост. — Тя беше жена от класа, Чейс.

— Какво тогава е търсила в кръчмата?

— Проклет да съм, ако зная. Но тя не е обикновена бардама, готова да извърши определени услуги срещу няколко питиета. Не е и гуляйджийка. Тази жена бе прекалено сдържана и… и… надменна. Тя е точно от типа жени, от които аз обикновено бягам като от чума.