Сандра Браун - Лъки

— Бях в обора и видях колата му да спира пред къщата. — Беше задъхана, сякаш бе тичала през цялото време. — Казахте ли му вече?

— Какво да ми кажат? Какво, по дяволите, става тук?

— Снощи имаше пожар — мрачно каза Чейс.

— Пожар?

— В главния ни склад — Чейс стана от стола и отиде да си сипе нова чаша кафе.

— Исусе… — Лъки изведнъж усети, че му се гади. — Съжалявам, че ме нямаше. Страшно ли беше? Надявам се, че никой не е пострадал.

— Не, няма пострадали, но сградата изгоря до основи. Всичко в нея бе унищожено.

Лъки се отпусна на един стол и отново прокара пръсти през косата си. Това, което Чейс току-що бе казал, му изглеждаше направо немислимо, но мрачните лица, които го заобикаляха, потвърждаваха всяка негова дума.

— Как е започнал? По кое време се е случило? Опитаха ли се да го изгасят?

— Първата пожарна дойде към два и половина. Бориха се с огъня докъм четири часа. Всичко свърши, но навсякъде цари хаос и безпорядък.

Чейс се върна на стола точно срещу брат си. Веднага щом седна, Таня постави ръка на коляното му, сякаш да му изкаже съчувствието и подкрепата си.

— Слава Богу, че успяхме да платим застрахователните вноски — отбеляза Лъки. — Като знам колко ни беше трудно да съберем парите за… — Той изведнъж млъкна, забелязал погледите, които останалите си разменяха. — Още нещо ли има?

Чейс въздъхна и тъжно кимна с глава. Лори се приближи към стола на Лъки, сякаш той всеки момент щеше да се обърне към нея за подкрепа и утеха. Таня бе навела глава и съсредоточено гледаше ръцете си.

Най-накрая Сейдж се обади.

— Има още нещо, което е дяволски сериозно. Кой ще му каже?

— Мълчи, Сейдж.

— Но, мамо, той рано или късно ще трябва да разбере.

— Сейдж!

— Ти си главният заподозрян в подпалването, Лъки.

Лъки бързо премести поглед към брат си.

— Подпалването ли каза тя? Пожарът е бил причинен умишлено?

— Става дума за палеж. Няма никакво съмнение.

— И някой смята, че съм го извършил аз? — Лъки изсумтя недоверчиво. — И защо, по дяволите, бих постъпил така?

— Заради парите от застраховката.

Лъки обходи с невярващ поглед цялата стая, спря се за миг на всяко едно от четирите лица, които го наблюдаваха напрегнато, опитвайки се да предугадят реакцията му.

— Какво е това? Първоаприлска шега? Това е шега, нали?

— Дяволски много би ми се искало да е така.

Чейс се наведе напред и обгърна чашата си с ръка, сякаш се опитваше да я смачка между пръстите си. Светлозелените му очи трескаво блестяха върху мъжественото му лице. Беше красив като брат си, но по различен начин. Докато Лъки притежаваше безразсъдството и безгрижността на истинския каубой, населявал тези места преди цял век, то Чейс излъчваше непреодолима сила и властност.

— Не мога да повярвам, че Пат би могъл дори да допусне такова нещо — каза той.

— Пат! Шериф Пат Буш? Нашият приятел! — възкликна Лъки. — Снощи го видях в кръчмата.

— Тогава са те видели за последен път.

— Чухме всичко за боя с Литъл Алвин и с оная отрепка Патерсън — намеси се Сейдж. — Хората говорят, че сте се сбили заради някаква жена.

— Преувеличават. Те й досаждаха. А тя не изглеждаше очарована от компанията им. Аз просто се намесих, за да я отърва от тях. — Той накратко им обясни причините за скандала. — И ти би постъпил по същия начин, Чейс!

— Не знам — в гласа му се прокрадна съмнение. — Само една наистина изключителна жена би могла да ме въвлече в кавга с тия двамата.

Лъки отмина с мълчание тази забележка по адрес на Доуви.

— Джак Ед ме нападна с ножа си. Затова ризата ми е раздрана.

— Той те е нападнал с нож!

— Не се безпокой, мамо. Раната е съвсем безобидна. Само една драскотина. Виж! — Той повдигна нагоре изцапаната си с кръв риза, но дългата рана, която минаваше през целия му корем, съвсем не успокои Лори.

— Ходи ли на лекар?

— В известен смисъл — изръмжа той, като си припомни болката, която бе изпитал след като непознатата изля върху раната цяла чаша уиски.

— И коя е жената, заради която се бихте? — попита Сейдж. Всичките романтични приключения на брат й, свързани с нежния пол, винаги й се бяха стрували невероятно интересни и очарователни. — Какво стана с нея?

— Сейдж, не мисля, че това има някакво значение остро я прекъсна майка й. — Няма ли с какво друго да се занимаваш?

— Нищо, което да ми е толкова интересно.

Лъки не обръщаше никакво внимание на разговора им. Той наблюдаваше брат си и от мрачното му изражение разбра, че ситуацията е не само интересна, ами и доста критична.