Сандра Браун - Лъки

Но орехите си заслужаваха усилията, заради неподражаемия вкус, който придаваха на домашните торти и сладкиши.

Отглеждаха малко добитък — само колкото да си подсигурят достатъчно прясно месо, а в конюшните им имаше няколко състезателни коня. Сейдж ги бе разглезила, превърнала ги бе в домашни любимци и те не представляваха никакъв интерес за такива настървени ездачи като Чейс и Лъки. Лъки погледна настрана и изсвири с клаксона на малкото стадо животни, които пасяха гъстата зелена трева, оградила къщата.

Двуетажната сграда бе построена от боядисани бели тухли, черни сенници покриваха прозорците, които се отваряха към просторната предна веранда. Баща му беше построил къщата когато двамата с Чейс бяха юноши, но

Лъки изобщо не си спомняше да е живял някъде другаде. Когато съвсем неочаквано се появи Сейдж, бяха пристроени още три стаи в задната част, за да може къщата да побере разрастващото се семейство Тайлър.

Къщата беше красива и уютна. Лъки знаеше, че някой ден ще се ожени и ще се изнесе от този дом, както бе направил брат му преди две години, но само мисълта за това го ужасяваше. Това беше неговият дом. Най-скъпите му спомени бяха свързани с тази къща.

Познаваше всяко ъгълче, всяко кътче в нея. Знаеше кои точно стъпала скърцаха, когато някой се движеше но тях. Инициалите му бяха издълбани върху всяко едно прасковено дърво в градината. Беше си свил толкова много цигари с листата от лозницата, която растеше край оградата, че бе истинско чудо, че тя е още жива.

Можеше да си спомни всяка прекарана Коледа, а един Великден се бе запечатал завинаги в съзнанието му, защото двамата с Чейс бяха подменили варените яйца, които майка му бе боядисала за кошничката на Сейдж със сурови, а след това си бяха получили заслуженото заради проваления празник на сестра им.

— О, по дяволите…

Тази сутрин изобщо не се зарадва като видя колата на Чейс паркирана на алеята пред къщата. Беше още рано за работа и Лъки се бе надявал, че ще разполага с няколко часа, през които да се погрижи за отеклото си око, преди да застане пред по-големия си брат.

Примирил се с неизбежния разпит и дежурната лекция за възмъжаването, имиджа пред обществото и чувството за отговорност, той паркира Мустанга и бързо изкачи предните стълби.

Влезе в широкото и просторно антре и, усетил аромата на прясно сварено кафе, се упъти към кухнята, разположена в югоизточния ъгъл на къщата. По това време на деня белите стени бяха обагрени в жълто от ярката слънчева светлина.

— Лъки, ти ли си? — извика майка му от стаята си.

— Кой друг? Какво има за закуска?

Влезе в кухнята и изненадан видя Таня, съпругата на Чейс, която седеше с него до масата. Дребна и руса, тя чудесно допълваше високия му, тъмнокос брат.

Лъки много харесваше Таня и често я дразнеше като й повтаряше, че ако някога събере достатъчно ум в главата си и напусне брат му, той ще е първият, който ще я закачи на въдицата си. Това разбира се, никога нямаше да се случи. Тя боготвореше Чейс, а това бе една от основните причини, поради които Лъки я харесваше толкова много.

Когато той влезе в кухнята, тя му се усмихна с една от най-сладките си усмивки, която замръзна на лицето й, като го видя да сваля слънчевите си очила. Той се усмихна и от това чертите му се разкривиха още повече.

Лори Тайлър, привлекателна дори и на тази възраст, притисна ръка към гърдите си и залитна назад, когато забеляза пораженията, които Литъл Алвин бе нанесъл по лицето на сина й.

— О, Боже, Лъки! Чухме, че отново си се сбил, но изобщо не очаквах, че си чак толкова зле. Онова животно Кагни ли те подреди така?

— Да, потрябваше да видиш как изглеждаше той вчера — духовито отвърна той, приближи се към кафеварката и си наля чаша кафе.

— Къде, по дяволите, беше?

Лъки духна върху кафето и изгледа брат си през парата, която се издигаше над чашата му.

— Днес май пак си в някое от гадните си настроения. Още е твърде рано дори за работа, а ти вече започваш да се заяждаш с мен.

— Лъки, случи се нещо — каза Лори и хвана ръката му. Очите й, сини като на сина й, обикновено бяха жизнерадостни и младежки почти колкото неговите. Сега, обаче, те изглеждаха мрачни и загрижени.

— Нещо се е случило?

Точно в този момент Сейдж връхлетя през задната врата. За кой ли път през последните месеци Лъки с изненада се вгледа в по-малката си сестра. Тя вече не беше дете. Само преди няколко седмици бяха присъствали на тържеството по случай завършването на обучението й в местния колеж. А през есента тя щеше да постъпи в университета в Остин. Сейдж вече не изглеждаше като момиченце. Беше жена. И сякаш се бе превърнала в такава само за една нощ.