Сандра Браун - Лъки

Той проследи с ръка копринените жартиери и достигна до мястото, където двете й бедра се срещаха. В гащичките й имаше безброй неща, които да изследва и той изпитваше отчаяна нужда да погали всяка частичка от нея, да усети вкуса на възбудата й. Но нямаше време за всичко това. Тялото му го принуждаваше да побърза.

Обладавал ли бе някога преди тази жена? Не. Не бе възможно. Защо иначе щеше да изпитва толкова противоречиви желания? Защо тялото му бе толкова нетърпеливо, а в същото време му се искаше този екстаз да продължи вечно? Бръкна в джоба си, извади обвития във фолио презерватив и бързо го нахлузи като негодуваше срещу всяка изгубена секунда. Силното желание, което го принуждаваше незабавно да намери пътя към нея, сякаш в същото време му заповядваше да не бърза толкова.

Но той вече бе там, възбуден, твърд, силно притиснат към нея. А тя бе готова — влажна, топла и сладка.

Чу се да повтаря дрезгаво — съжалявам. Съжалявам — макар че не бе съвсем сигурен какво точно иска да каже.

Единственото, което знаеше със сигурност в този момент, бе, че никога не би се наситил на тази жена. Той я притисна под себе си, покри тялото й с целувки и безброй ласки, а след това проникна дълбоко в нея. Искаше му се да удължи удоволствието колкото е възможно по-дълго, но то бе просто неописуемо и той се оказа безпомощен да задържи конвулсиите, които го разтърсиха и сякаш го изцедиха докрай.

Почувства се напълно изчерпан. Останал без сили, положи глава на гърдите й, леко целуна зърната и потърка бузата си с наболата вече брада в меката й плът. Нежно погали с ръка влажните къдрици между бедрата й.

Тя го погали по косата. Усетил ласката, той се усмихна. А след топа отново се унесе в сън, като не преставаше да се пита защо след като тя му достави такова огромно удоволствие, той никога преди не я беше любил.

Винаги се събуждаше на зазоряване, без значение колко късно си бе легнал предишната нощ и колко алкохол бе погълнал. Баща им всеки път намираше по някоя дребна работа за него и Чейс, която да свършат преди училище. Навикът да става рано сутрин бе дълбоко вкоренен в него.

Когато изплува от съня, Лъки имаше чувството, че главата му е като топка за боулинг, натъпкана с памук, която всеки момент ще се търкулне от раменете му. Опита се да отвори здравото си око, но дори и това незначително движение му костваше неимоверни усилия. Когато обаче разбра, че е сам в стаята, той се разсъни напълно. Протегна ръка и докосна отпечатъка, който тялото й бе оставило върху леглото.

Като ръмжеше и стенеше от болка, той седна, запали нощната лампа и уморено огледа стаята. Никакво сако. Никакви ключове. Никаква чанта. Никаква следа, че тя изобщо е била в стаята.

Може би просто е отишла да купи кафе.

Той спусна крака на пода като без всякакви задръжки проклинаше болката, която прониза цялото му тяло — от ходилата на краката до върха на главата му. Изправи се замаян и закуцука към прозореца. Вдигна ръка, доколкото му позволяваше натъртеното му тяло, и дръпна пердето. Съскащият звук стресна една възрастна двойка, която се разхождаше по алеята.

Жената ахна от почуда и бързо отклони поглед от полуголото тяло на Лъки. Съпругът й укоризнено го изгледа, а след това подхвана възмутената си съпруга за лакътя и я поведе към караваната им, паркирана до бордюра.

Лъки механично започна да закопчава дънките си, като не сваляше поглед от празното място, на което Доуви бе паркирала колата си предишната вечер.

— По дяволите!

Беше се измъкнала майсторски. Изнизала се бе като крадец. При тази мисъл веднага бръкна в джоба на дънките си, за да провери дали парите му са там. Сумата беше непокътната.

Тя беше тук, нали? Преживяното не бе просто плод на въображението му, нали? Не, разбира се, че не! Не би могъл да си представи очи с толкова необикновен зелен цвят. Ако я бе сънувал, то сънят му бе дяволски примамлив. Искаше му се да го сънува всяка нощ и никога да не се буди.

С куцукане се замъкна в банята и пусна яркото, непрощаващо никому флуоресцентно осветление. Лицето, което го гледаше от огледалото над мивката, сякаш бе излязло от някой филм на ужасите. Косата му бе невъобразимо разрошена, долната половина от лицето му бе потъмняла от наболата брада, а окото му, както и очакваше, бе синьо-черно и почти затворено от отока. На рамото му личеше синина голяма колкото топка за бейзбол — може би я бе получил, когато заби рамо в стомаха на Литъл Алвин. Раната от ножа се бе затворила, но все още бе яркочервена.