Сандра Браун - Лъки

— Добра идея. Можеш да останеш в тази стая. Аз ще си взема друга.

— Не! — извика той и размести импровизирания пакет с лед. Искам да кажа, че не мога да ти взема стаята.

— Не се безпокой. Стаята е платена. Това е най-малкото, което мога да направя за теб след всичко, което ти стори за мен днес следобед.

— Аз не се безпокоя за парите — остро я прекъсна той. — Но поне си призна най-накрая, че днес те спасих от Литъл Алвин и Джак Ед.

— Само за да можеш и ти да се включиш в преследването.

— А?

— Спаси ме от тях, но и ти не си по-добър. Твоите похвати просто са по-изискани.

— Ти мислиш… мислиш — той започна да пелтечи, мислиш, че искам да си поделим тази стая, за да… О, хайде, госпожо! Изглеждам ли ти в добра форма за секс!

Той проследи погледа й, който обходи цялото му тяло и изведнъж осъзна, че прилича на човек, който би могъл да прави секс. Беше без риза, без ботуши и се бе излегнал в цял ръст по средата на леглото. Съвсем скорошните му ярки и възбуждащи фантазии бяха причинили издайническа подутина в панталона му и той се надяваше, че тя няма да я забележи.

От устата му се изтръгна мъчителен стон, не съвсем престорен, той се отпусна пак на възглавниците и отново постави леда върху окото си. След това немощно махна с ръка и продължи:

— Хайде! Прави каквото искаш! Аз ще се оправя… — Полупритворил очите си, той я видя да взема дамската си чанта и да се отправя към вратата.

— Може би не всичките ми наранявания са само външни — измърмори той тъкмо когато тя хвана бравата на вратата.

Тя се обърна.

— Смяташ, че може би имаш и вътрешни наранявания?

— Откъде, по дяволите, да зная! Не съм лекар. — Несигурно опипа с ръка едната си страна. — Стори ми се, че тук има някакъв оток, но може би се заблуждавам. А и не искам да те задържам повече.

Тя остави чантата си, върна се до леглото и предпазливо седна на ръба на матрака. Лъки едва успя да сдържи доволната си усмивка и да запази измъченото си изражение. Очакваше по някакъв начин да изрази съчувствието и състраданието си, но тя не каза нищо.

Завъртя към нея здравото си око и улови скептичния й поглед.

— Ако се опитваш да ме будалкаш…

— Казах ти да си вървиш. Хайде! Вземи си друга стая! Ако имам нужда от теб, ще те извикам по телефона.

Тя прехапа сочната си долна устна, поигра си с нея няколко мига, в резултат на което Лъки пак простена, но този път не от болка.

— Къде усещаш тази подутина?

Тази жена се бе разминала с истинското си призвание. От нея би излязла велика водевилна актриса. Непрекъснато му подаваше реплики, за които той имаше страхотни отговори, от които биха се получили неописуеми каламбури. Отново подтисна желанието си да каже на глас това, което си мислеше, хвана ръката й и я постави на гърдите си.

— Някъде тук. Напипваш ли нещо необичайно.

В продължение на няколко секунди тя местеше пръсти по кожата му и опипваше цялата му страна — от талията до под мишницата.

— Не. Не мисля.

— Радвам се да го чуя. — Тя отдръпна ръката си. — Надявам се, че нямам някое счупено ребро — бързо добави той.

— От коя страна?

— Същата.

Пръстите й внимателно опипаха ребрата му едно по едно, докато най-накрая достигнаха до покритите му с косъмчета, мускулести гърди. Дали от допира с гърдите му, или заради втвърдените му зърна, но тя веднага отдръпна ръката си.

— Не откривам нищо. Може би си мислиш, че имаш нещо счупено, защото целият си болезнено вдървен и скован.

— Можеш да го потвърдиш още веднъж, Доуви. — Това е добре.

— Но може би е по-добре да не те оставям сам. — Думите й го изненадаха напълно.

— О, това е страхотно…

— Не искам да умреш от някакъв вътрешен кръвоизлив и цял живот след това да ми тежиш на съвестта.

Той се намръщи и я погледна насмешливо.

— И аз не бих искал подобно нещо. — Махна разтопилия се вече лед от окото си и й го подаде. — Това нещо ще ме удави.

Тя го занесе в банята и след малко се върна с нова кърпа, пълна с кубчета лед.

— Може би когато и този се разтопи, окото вече няма да те боли толкова много.

— Може би. А сега мога ли да получа чаша? Мисля, че ми се полага едно питие.

Тя наля в две чаши и за двамата. Той изпи своето наведнъж. Веднага се закашля, но усети приятната топлина, която се разля по цялото му тяло и направи болката по-поносима.

Доуви отиде в банята, за да сипе малко вода в своята чаша. След това си сложи няколко кубчета лед и отпи от питието си като истинска дама. Лъки си спомни чашата, която бе поискала, за да изпие бирата си в кръчмата. Изискана мадама, смутено си помисли той. Не бе от стандартния тип куклени красавици и определено притежаваше чар и класа. Мъжете сигурно се обръщаха след нея където и да отидеше.