Сандра Браун - Лъки

Със замъглени от болката и изпития алкохол очи той я видя да сваля сакото си и да го закача на облегалката па един стол. Точно както бе предположил — висок и стегнат бюст.

О, да! Доуви беше истинска красавица. Но това не бе всичко. Тя приличаше на жена, която знае какво иска и не се бои да каже какво мисли. Беше уравновесена. Здравомислеща.

Тогава какво, по дяволите, търсеше в оная кръчма? Без да намери отговор на въпроса си, той бавно се унесе в сън.

Когато Лъки се събуди, в стаята цареше непрегледна тъмнина. Несигурно отвори едното си око, след като острата болка го подсети, че дясното му око щеше да си остане насинено и затворено от отока поне още ден-два.

През леко отместеното перде проникваше тънка ивица светлина откъм паркинга. Все още бе нощ, но той дори и не се опита да погледне колко е часът.

Мускулите му се бяха схванали от продължителното лежане в една и съща поза. Той се протегна, примигна от болка и леко простена, като се опита да се обърне на една страна. Когато най-после успя, коляното му се блъсна в нечие друго коляно.

Той промърмори.

— Доуви?

— Мм?

Лъки често се будеше по средата на нощта, когато в леглото му имаше жена и затова веднага реагира по обичайния за него начин — прегърна я с ръка и я придърпа към себе си. И двамата автоматично изпънаха колене и телата им се допряха. Косата й погали бузата му и той зарови лице в нея, вдъхна аромата на билки и цветя и без да мисли започва да целува кичурите, които го гъделичкаха по устните.

Беше толкова естествено, толкова приятно. Той приплъзна устни към гладкото й чело, след това се спусна към веждите, после към клепачите. Миглите й погалиха устните му. Целуна скулите й, носа, устата. В отговор тя се отдръпна назад.

— Лъки? — гласът й бе тих и едва доловим.

— Да, скъпа — прошепна той и отново потърси устата й. Устните й бавно се разтвориха. Той бързо пъхна език между тях. Устата й бе прелестна, но напълно непозната. Не си спомняше да я е целувал преди. Езикът му се движеше бавно и спокойно, проникваше навсякъде, изследваше всяко кътче, а след това се спря на долната й устна. Внезапно си спомни, че от доста време копнееше да направи точно това и нежно я всмукна между зъбите си.

Тя леко простена и неспокойно се размърда. Ръцете й ласкаво погалиха голите му гърди. Той усети пръстите й, които си играеха с косъмчетата по гърдите му и нежно драскаха кожата му. Стори му се странно, че ласките й са толкова свенливи и сдържани. И тогава тя погали зърната му с връхчетата на пръстите си и той забрави всичките си размишления. Единственото, което усещаше, бе ароматът й и невероятното удоволствие от допира с нея.

Почти легнал върху нея, той спусна ръце към гърдите й и с огромно смущение откри, че тя е облечена. Блузата й беше копринена, наистина, но какво изобщо правеше в леглото с дрехите? Изведнъж се сети, че и той все още не е събул дънките си. Ето защо се чувстваше толкова неестествено.

Все още замаян, посегна към копчето на панталона си. Разкопча го, свали ципа и когато най-сетне се освободи от дънките, въздъхна с облекчение. Напрежението, което изпитваше, бе почти болезнено.

Като използваше собствената си радарна система, устните му безпогрешно откриха врата й в тъмнината и го покриха с безброй целувки, а ръката му отново се спусна към гърдите й. Копчетата на блузата и закопчалката на сутиена й изобщо не го забавиха и той скоро обгърна с ръка топлата й податлива плът.

Това е нещо друго, помисли си той.

Всичко се нареждаше според очакванията му. Гърдата й беше сочна и мека и той нежно я галеше и очертаваше с ръка контурите й. А когато прокара палец около зърното й, то веднага се възбуди и втвърди. Той леко го притисна между пръстите си, наслаждавайки се на тихите, приглушени стонове, които се отронваха от гърлото й и при най-лекия натиск на пръстите му.

После се наведе и го пое в уста. Езикът му започна да го докосва, да го гали, да го дразни, докато най-накрая тя впи ръце в раменете му, а собственото му тяло се разтресе от изгарящата го страст.

— Много си сладка — простена той, съблече изцяло блузата й и жадно зацелува и другата й гърда. — Толкова си сладка.

Чорапи. Чорапогащи — отчаяно си помисли той, когато ръката му се спусна под полата й, за да погали коляното. Презираше чорапогащите и силно желаеше да остане пет минути насаме със садиста, който ги бе измислил.

Няколко секунди по-късно, обаче, изпита истинско задоволство, когато ръката му достигна до късчето атлазеногладка кожа, която напипа над края на найлоновата материя. Очевидно и тя бе очарована, защото веднага щом ръката му докосна вътрешната част на бедрата й, тя се изви в леглото и от устата й се отрони накъсана въздишка на удоволствие… и все по-нарастващо желание.